Я, скептик. Истински жив скептик! Това, приятели и ближни, е истински късмет. Нещо като бяла лястовица. Скептикът би трябвало да е човек, отворен за всяка възможност. По етимология наблюдател. Човек, готов всеки миг да бъде треснат по главата от някое ново и неочаквано за самия него откритие. Човек, готов да се удиви, но който все още не е сполетян от удивлението. Днешният скептик, ако наистина е скептик, утре би могъл да бъде православен, шиит, запален комунист или кришнаист. Скептикът трябва да е човек, който чака непърва да си формира убеждения и за тази цел здраво е наострил уши, та да чуе всичко, което има да се чуе по всеки въпрос... и все още няма свои идеи, нито пък има особени причини да критикува чуждите възгледи, поне докато си остава истински скептик. Човек, който чака доказателства и/или просветление, а не просто изпълнен с недоверие. Ако си имаме такъв скептик, това би било чудесно. Непредубеден.
Но ако имаме "скептик", който на дадено твърдение отвръща не с: "Обясни ми по-подробно", а с: "Нема такова животно", то това не е никакъв скептик. Такъв вид "скептицизъм" се е въдел навремето, когато на твърдението, че антиподи все пак има, отговорът не е бил: "Наистина ли?", а: "Пълни глупости". Това обикновено е този вид "скептицизъм", в който, кой знае защо, атеистите обвиняват вярващите, макар всъщност да е по-присъщ именно на атеистите.
Впрочем, човек може да приеме съществуването на нематериални същества и без да е суеверен. За да зададе въпрос, питащият трябва да е предвидил поне два различни възможни отговора и да е подготвен да получи трети, напълно неочакван. Сиреч - да бъде истински скептик. Така че на теория всеки скептик с чиста съвест може да допусне съществуването на духове - до доказване на това съществуване или до достигане на пълна сигурност, че то не може да се докаже.
Само атеистът вече не може да допусне съществуването на духове, но атеистът е човек с вече съставени убеждения и по отношение на религията той не може да мине за скептик.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
|