Първо не каза защо дойде точно тук във Върха на Християнството.

А каза че си честен - бъди честен до край! За нас ти без да осъзнаваш си подтикван от демонични мисли - идваш по негова поръчка да ни разбиеш на пух и прах.

А че нямало духове ти пускам едно мое писмо до дъщерята от новата ми книга: "Християнски писма до моята дъщеря":

Писмо 46. Реалността на демоните

Здравей мое смело момиче!

В това писъмце, миличка, ще си поговорим за реалността на демоните и за тяхното влияние върху човека. Бог понякога допуска те реално да се появят пред хората. Преди повече от 100 години един руски селянин излязъл на двора си и видял няколко демона на едно дърво, които свирели на някакви странни музикални инструменти и пеели: "Нашето време дойде, нашата воля ще бъде!" След което изчезнали. За съжаление днес, след повече от 100 години от този случай, трябва да признаем, че тяхната воля отдавна е в пълна сила! Войната, която демоните водят против всеки човек е почти напълно спечелена.
Колкото и да си смела, ти трябва да знаеш каква е истината за демоните, а не да си мислиш, или че не съществуват, или че лесно можеш да се пребориш с тях. Демоните са духове и са невидими за очите ни, но те реално съществуват и имат право да ни внушават мисли. Тези мисли, разбира се, са греховни и противни на Божия Закон, и ти трябва да ги разпознаваш и да ги отблъскваш. Защото ако не ги отблъснеш и проявиш към тях внимание, тази мисъл може да ти се услади, а това вече е грях, защото в теб ще се прояви желание да изпълниш тази греховна мисъл. И като вземеш решение, ще направиш на дело този грях. Това е пътят към всеки грях: – мисъл – внимание - услаждане – желание - решение – дело на грях. Ако обаче отхвърлиш греховната мисъл, ти ставаш победителка в борбата с демоните. Ето един пример.
Търговец попаднал в затвора, поради неизплатени дългове (цял кораб с неговата стока потънал в морето) и жена му дошла на свиждане. Точно в тоя момент в затвора дошъл един богаташ благодетел, за да помогне с нещо на затворниците. Но като видял красивата млада жена на търговеца, той толкова бил пленен от нейната красота, че като я извикъл настрани, предложи й да му стане жена, а той да изплати дълга на мъжа й. Тя веднага отишла да пита мъжа си, понеже се е клела във вярност към него до гроб. Мъжът й, като въздъхнал дълбоко, казал й просълзен: “Кажи на богаташа, че ние няма да откупим свободата си чрез нарушение на Божия Закон, и че Бог знае и може да ни избави от всяко зло”. И наистина Бог не ги забравил. Имало до тях един разбойник, който бил осъден на смърт, и като слушал (зад тънката преграда) развълнувания разговор между съпрузите, сърцето му се умилило, и като извикал жената, казал й къде бил скрил сандък със злато, което нямало да му потрябва, защото наистина скоро го убили. Младата жена намерила златото и откупила мъжа си!
Този истински разказ е характерен за всяко изкушение. Трудно е само да отхвърлиш съблазнителната мисъл, противна на Бога, - после Бог ти протяга ръка и ти помага, понякога по невероятен и дори фантастичен начин.
Св. Серафим Саровски казва за демоните, че най-малкият от тях със своя нокът може да обърне цялата земя! Тяхната сила е голяма, но Бог я задържа и те правят само това, което Той позволяза за наша духовна полза. "Човеколюбивият Бог - пише св. Василий Велики - използва жестокостта на демоните за нашето излекуване, както мъдрият лекар използва отровата на змията за излекуване на болните". Така че дяволът е зъл за себе си, а не за нас. Той само може да ни подтиква към зло, но ние колкото повече ни плаши и смущава, толкова по-бързо и по-силно викаме и прибягваме към Бога и до Църквата Му. И демонът отстъпва посрамен.
Николай Мотовилов, духовно чедо на св. Серафим Саровски отначало не вярвал в адските мъки и съществуването на демоните, а после изразил желание да се пребори с тях. И Бог допуснал демон във вид на хладен и зловонен облак да влезе в него през стиснатата му уста. И после да изпита трите вида адски мъки реално и наяве. Първата мъка била несветещият и неугасим огън. Три денонощия той чувствал, че гори, но не изгарял. От тялото му много пъти в едно денонощие снемали сякаш геенски (адски) сажди, които всички виждали. Сетих се за моя баща Николай, твой дядо, атеист, който изпита подобни мъки – в края на живота си, лицето и тялото тялото му почерняха като на демон и много пъти на ден се налагаше да сваляме от гърба му черни сажди... Лекарите така и не можаха да кажат каква е тази болест. Втората мъка на Мотовилов била лютият геенски пъкъл за две денонощия – никакъв огън не можел не само да го изгори, а дори да го стопли... Ръката му, сложена в огъня се опушвала, но оставала студена! Третата геенска мъка била незаспиващият геенски червей. Този страшен червей пълзял вътре в него и го гризял – дори се показвал от устата, ушите и носа му и пак се връщал вътре в него. Пълното освобождаване на Мотовилов от адските мъки станало чак след 30 години по молитвите на св. Серафим Саровски, който бил вече починал.
А ето какво се е случило съвсем наскоро в краймосковското Ступино през март 2000 година с Вечеслав Степанов. След молитва пред чудотворната икона на Божията Майка “Неизпиваемата чаша”, върлият пияница повърнал някакво гадно същество – сив червей, с дължина около 2 см., с две рогца, устица и малки очички. Сложили го в бутилка с вино и за една седмица той пораснал до 10 см. Виното почти свършило и като долели водка, още по-бързо започнал да расте. Занесли бутилката със съществото в манастир в Серпухово, където монасите решили, че това е малко демонче, което Божията Майта изтръгнала от нещастния пияница. Като махнали тапата от бутилката, от нея излязъл толкова зловонен мирис, че на всички им станало лошо. И понеже някои от монасите започнали да боледуват и всички почувствали на душата си някаква тяжест, изпратили бутилката със спиртованото същество в Москва. Доцентът в биологическия факултет на МГУ (Московски Държавен Университет) Василий Иванович Василев започнал да изучава “непознатото зверче”, като казал, че нищо подобно никога не е виждал. След няколко дни се разболял и влязъл в болница, а неговият заместник Кирил Воскресенски, на когото предал тази работа, скоро починал... От манастира разбрали какво става с хората и ги помолили да изгорят съществото, което и било направено. Останали само видео материали за “зверчето”, които сътрудниците на биофакултета успели да направят.
Демоните съществуват реално и дори понякога някои от нас може да ги види, но рядко в същинският им демонски вид, а по-скоро във вид на “ангели”, човеци или животни. Един руски млад благородник се запознал с един французин и заедно ходили на танци и забави. Веднъж французинът бил на гости на руснака и казал:
- Хайде да отидем в другата стая.
- Че какво й е на тая стая? – попитал руснакът.
- Тук има Библия, пък не е прилично, че пред Нея говорим за жени и забави.
- Добре, щом искаш, премести Библията в другата стая – казал руснакът и му подал Библията. На щом Библията докоснала французина, той целият се разтреперял и ... изчезнал – стопил се във въздуха, защото бил демон!
Преди години тук в Свищов имаше един случай с две момчета. Ходили да ловят риба на един вир и привечер от водата изкочил един “воден дух” и те уплашени побегнали с колелета си. Едното момче се обърнало и видяло как демонът се носи във въздуха след тях с вит страховит и то без крака.... Няколко дни стояха в болницата, докато им се оправи психиката. Такива случаи са рядкост – повече демоните “работят” мисловно. Ето един случай пак край Свищов.
Двама полицаи патрулират около Свищов и намират паднали на шосето 5-6 кутии шоколадови бонбони. Демоните им внушават, че намереното е тяхно и те изяли една-две кутии бонбони и спират един шофьор с палката за проверка. “Дай ляв мигач, дай десен, спирачки, фарове” – всичко изправно. “Браво, бе човек! – за изправни водачи имаме нареждане да ги черпим с шоколадови бонбони” – и му подават една от кутиите... Той бил от друг окръг и казал: “А нашите катаджии сами си ядат бомбоните, тяхната м...” и започнал да ги псува. Ето как един грях води до втори (лъжата на полицаите) и до трети... Редно би било да намерят на кого са бонбоните и да му ги предадат. Ако той от благодарност им даде една или две кутии нямаше да има нито един грях.
Накрая един стар анекдот за усмивка, понеже темата на писмото ми беше много сериозна. Можеш с него да шашнеш италианците, стига да го разберат... Да разберат нашата предишна (и сегашна) бедност, като следствие от духовната ни бедност. Един полицай спира за проверка пътуваща кола и казва на шофора:
- Глоба за превишена скорост!
- А, как познахте, че карам с превишена скорост?
- С Лазар – казал полицаят.
- Може ли да ви видя лазера? (Той помислил че е лазерен уред).
- Може. Лазаре, излез!
Капакът на една кофа за боклук се надига и от вътре се показва главата на дребния Лазар... Шофьорът се шашнал:
- Че как Лазар познава кой кара с превишена скорост?
- Лазаре, поясни на човека, - казал полицаят.
- Много просто – усмихнал се Лазар – когато шофорът кара с нормална скорост, се чува: бърррррр,... а когато е с превишена скорост, се чува само едно кратко: биижж!...
Надявам се, че твоята усмивка е успокоила сърцето ти, а надеждата ти за небесната помощ в борбата ни с невидимите зли реални сили е останала непоклатима. Защото ние сме стъпили на Камъка Христос.

Ангел пазител да те пази от демоните, а аз с радост те прегръщам: Тати.
31.03.2008 год.