В частта от държавния бюджет естествено, че средствата подлежат на държавен контрол на общо основание, както за всички първостепенни разпоредители на бюджетни срЕдства.

Като цяло обаче тези средства, в частност за БПЦ са нищожни - 7 хилядни от процента от разходната част на бюджета ( 0,007 %)

Те формират приблизително между 5 и 7 процента от бюджета на БПЦ. Останалите 95 % се формират от собствени приходи. На теория и те подлежат на контрол от специализирани органи на самата църква. С измененията на екзархийския устав обаче тези органи се фомират практически от владиците, тоест от основните "харчачи". Класически случай на сливане на функции и оттук предпоставки за вътрешноконфесионална корупция и липса на ефективен контрол.

Радикалната мярка от правна гледна точка е възстановяването на множествеността на юридическите лица в рамките на БПЦ, под формата на мирянски общности в енориите и на монашески братства в манастирите. Разбира се говоря за стопанска самостоятелност и контрол. Догматичната, обрядната и каноничната (с изключение избора на свещеници и игумени) централизация, като свързана с тайнствата трябва да си остане. Всъщност както си е било в българската църква от векове.

Важно е да се разбере,че сегашното положение е от 1948 г. , от прогонването на екзарх Стефан и узурпирането на Евтимиевия престол от банда разколници и слабите духом техни пособници, маши в ръцете на неверниците - болшевики.