4. Класификация на клетвите според намерението

Сега стигам до моята трета точка, а именно, че за да получите одобрение за вашата клетва пред Бога, от голямо значение е намерението, с което я полагате. Защото като виждаме, че Бог гледа не на външния изглед, а на сърцето, следствието е, че според намерението, което умът има, едно и също нещо може веднъж да е угодно и приемливо за Него, а друг път да е най-неприятно. Ако се закълнете във въздържане от вино, защото има някаква святост в това въздържание, вие сте суеверен; но ако имате предвид някаква цел, която не е извратена, никой не може да възрази.

Доколкото аз виждам, има четири цели, към които могат правилно да бъдат насочени нашите клетви; с цел нагледност аз ще отнеса две от тях към миналото, и две към бъдещето.

На миналото принадлежат клетвите, които или засвидетелстват нашата благодарност към Бога за получени благоволения, или за да утолим Неговия гняв, нанасяме върху себе си наказание за извършени прегрешения. Ако позволите, нека да наречем първите дела на благодарност, а вторите дела на покаяние.

За първата група имаме пример в десятъка, за който Яков се закле (Бит. 28:20), ако Господ го върне у дома безопасно от изгнанието; и също в древните примирителни приноси, които благочестивите царе и военачалници, преди да влязат в справедлива война, се заклеват да принесат ако победят, или поне ако Господ избави, когато са притиснати от някаква голяма трудност. Така трябва да се разбират всички стихове в Псалмите, които говорят за клетви ( Пс. 22:26; 56:13; 116:14, 18 ). Подобни клетви могат да се използват и от нас в наши дни винаги когато Господ ни е избавил от някакво бедствие или опасна болест, или от друга погибел. Защото не е противно на дълга на праведния по този начин да посвещава принос на Бога като видим символ на признателност, за да не изглежда неблагодарен към Божията доброта.

Относно естеството на втората група, ще бъде достатъчно да го обясним само чрез един пример. Ако някой от ненаситно себеугаждане е изпаднал в някакво нечестие, за да бъде наказана неговата невъздържаност, няма нищо, което да му пречи да се откаже от всякакъв разкош за известно време, и като прави това, да използва клетва, за да се обвърже по-силно. И все пак аз не полагам това като непроменим закон за всички, които така са съгрешили; просто показвам какво може да бъде законно извършено от онези, които смятат, че такава клетва би била полезна за тях. Така макар да твърдя, че е законно да се кълнем, в същото време оставям това да бъде незадължително.

5. Клетви отнасящи се за бъдещето

Клетвите, които се отнасят за бъдещето, обикновено са предназначени частично – както вече казахме – да ни направят по-предпазливи, и отчасти като подтик да изпълняваме дълга си.

Някой човек вижда, че е толкова податлив на определен порок, че в нещо, което иначе не е лошо, не може да се въздържи от стремглаво падение в злото; няма да е нелепо той да прекрати употребата на това нещо за известно време чрез клетва. Ако например някой осъзнае, че това или онова телесно украшение го води към погибел, и все пак подмамен от алчност той ревностно копнее за него, какво по-добро за него от това да си постави юзда, тоест да наложи задължително въздържание и да освободи себе си от всякакво съмнение?

По същия начин, ако някой е забравлив или мързелив в необходимите задължения на благочестието, защо да не събуди паметта и да се отърси от мързела като положи клетва?

Признавам, че и в двете има някакво ограничение на свободата, но тъй като са помощ за немощта, те не са безполезни за невежите и несъвършените.

Затова ние твърдим, че клетвите, които са свързани с някоя от тези цели, особено във външните неща, са законни, стига те да са подкрепени с Божието одобрение, подходящи са за нашето призвание и са ограничени до мярката на благодатта, която ни е дадена.

6. Обобщение на законните клетви

Сега вече не е трудно да заключим какъв обобщен възглед трябва да се възприеме относно клетвите. Има една клетва обща за всички вярващи, която ние полагаме в Кръщението и потвърждаваме с нашия катехизис и с участието в Господната вечеря. Защото тайнствата са вид взаимни договори, чрез които Господ ни носи Своята милост, и чрез нея вечен живот, докато ние от своя страна Му обещаваме покорство. Формулата, или поне същността на клетвата е, че отхвърляйки Сатана, ние се задължаваме да служим на Бога, да се покоряваме на Неговата свята заповед и вече да не следваме извратените пожелания на нашата плът. Не може да има съмнение, че тази клетва, която е одобрена от Писанието и дори се изисква от всички Божии деца, е свята и полезна. Това в никакъв случай не се отрича от факта, че никой човек в този живот не показва това съвършено покорство към Закона, което Бог изисква от нас. Тъй като това постановление се съдържа в завета на благодатта, обхващащ прощението на греховете и духа на святост, обещанието, което правим с нея, съчетава и умоляване за прошка, и молитва за помощ.

Като преценяваме конкретни клетви е необходимо да имаме предвид трите правила по-горе: от тях всеки може лесно да прецени стойността на всяка отделна клетва. Но не предполагайте, че аз така препоръчвам клетвите, които смятам за святи, че искам те да се полагат всеки ден. Защото макар да не смея да дам някакво предписание относно времето и броя на клетвите, все пак ако някой приема съвета ми, той няма да полага никаква клетва освен която е трезва и временна. Ако многократно се впускате в многобройни клетви, цялата тържественост ще се изгуби поради честотата, а вие лесно ще изпаднете в суеверие. Ако се обвързвате с вечна клетва, ще имате големи неприятности и трудности да се освободите от нея, или изтощени от дългото време, в края на краищата ще се осмелите да я нарушите.

7. Извратени клетви

Сега вече е лесно да видим под колко много суеверие се е измъчвал светът в това отношение в продължение на няколко века. Един се е заклел, че ще бъде въздържател, като че ли въздържанието от вино само по себе си е приемливо служение пред Бога. Друг се е задължил да пости, друг да се въздържа от месо в определени дни, които суетно си е въобразявал за по-святи от други дни. Правени са и много по-детински клетви, макар и не от деца. Защото се е смятало за голяма мъдрост да се предприемат обещани поклоннически пътувания до святи места, и понякога пътуването да се извършва пеша, или полуголи, та да се придобие по-голяма заслуга чрез по-голямото изтощение. Тези и подобни неща, за които светът отдавна се суети с невероятна ревност, ако бъдат изпитани според правилата, които положихме по-горе, ще бъдат счетени не само за празни и безполезни, но и пълни с явно безбожие. Каквато и да е преценката на плътта, няма нищо, което Бог да мрази повече от лъжливо поклонение. Към това се добавят гибелни и проклети възгледи, като лицемерите, след като са извършили такива своеволия, си мислят, че са придобили необикновена праведност, поставят същността на благочестието във външните ритуали и презират всички други, които изглеждат по-невнимателни относно тях.

С твойта кръв съм откупен,виждам мост над смъртта и по него към теб ще вървя!!!