". . . ще ме облажават . . . з а д е т о Силният ми стори в е л и к о нещо"
Най-малкото, което означава облажаването, е почитане - въздаване на почит на онова човешко същество, на онази личност, която Самият Христос най-първом от всички е облажил с почитта Си. Да, това е Примера на Бога, Който удостоил това човешко същество да стане вместилище на Невместимия, на Самия Него, и така й сторил велико нещо. Затова и трябва да я почитаме, понеже Сам Господ най-първом почел девицата Мария, затова именно трябва да следваме Неговия Пример
". . . ще ме облажават . . . з а д е т о Силният ми стори велико нещо"
т.е., сторено е по Божията свята воля. А какво е това велико нещо ? Ето какво: Бог, по Своя Воля, Се вместил в утробата на жена - точно определена от Него л и ч н о с т - за да стане човек, като зачатието извършил Бог Дух Святий. Ето, Сам Бог най-първом поставил началото на облажаването на Мария.
Облажаването е общение с Божията майка, а това без съмнение включва и просби към нея. Тук въобще не иде реч, за боготворене, за изместване на Бога. Ако някой е стигнал до там, че да боготвори човек, това си е негов, л и ч е н проблем. Пророчестовто за облажаването на Майката на нашия Господ, е изречено чрез Бог Дух Святий, така че, нека се замисли тоя, който не се вмества в това пророчество, от кой род е - сиреч, дали не е от бесовският род в едно с всички ония човеци, които им служат, противейки се на Бога.
Нека се замислят смятащите се за християни, които не само че не облажават Богородица, но и нещо много по-лошо - никога не са оценили подобаващо Божията свята воля за Бого_въплащението. Понеже то можеше да стане например чрез друг човек, или дори без намесата на каквато й да било твар. Но не би - такава е била святата Божия воля, това да стане именно чрез жена, и то то не каква да е, е девица, изразено в личността на Мария.
Има ли друго същество, удостоено да стане вместилище на Невместимия, раждайки Го в Плът и Кръв. Нима Бог не е могъл да стане човек по друг начин - разбира се, че би могъл. Но ето, такава е святата Му воля, затова нека, който иска, Я уважи. Сам Бог най-първом е облажил Девицата Мария, и това никак не е случайно.
Ако при Боговъплащението можем да говорим за някаква заслуга на Божията Майка, то е най-вече затова, че нейната воля се съгласява с Божията (понеже ако бе искала, можела е и да не се подчини).
Ако Божията Майка има някакви заслуги, някакъв дял, то не е "дял в Божествената природа" на Христа, както някои несправедливо изопачава, за да сипе поредните лъжливи обвинения. Заслугите й са чисто човешки, майчински – тя е носила Младенеца в утробата си, родила Го е, повивала Го е, къпала Го е, Той е сукал от нейната гръд и пр. и пр. - накратко: грижела се е за Него като Младенец, а по-късно и като Дете и Юноша.
Ако пък Божията Майка се нарича Богородица, то е поради простият факт, че Христос никога не е преставал да бъде Бог - нито преди, нито по време, нито след раждането Си като човек. Никога! Някои се учудват как жена може да роди Бога. Да, жена не може да роди Бога, но Бог е силен да Се роди от жена.
". . . ще ме облажават . . . з а д е т о Силният ми стори велико нещо"
Сторил й е велико нещо - Сам Бог я е удостоил, да стане вмещилище на Невместимия, Сам Той удостоил утробата й да се превърне в Святая Святих.
|