Два теста ми направиха впечатление. Пускам част от първия и почти целия втори:

-----------------------
Човек не може да отмени това, което е постановила Църквата в пълнота; календарът не може да бъде отменен поместно, без отменящият го да отпадне в разкол — това са мисли на самия Хризостом Пападопулос, който въведе новия стил в Еладската църква: мисли, съдбовно изречени преди самият той да ги опровергае с делата си.

Друг парадокс на новия стил е изчисляването на Пасхата ПО СТАР СТИЛ. Защо? Защото мнозина още не са "узрели" (както впрочем Финландската църква) за Григорианската пасхалия, която попада под анатемата на Първия вселенски събор... "Узряването" настъпва постепенно — също тъй постепенно, както върви и отстъплението. Километрични камъни по пътя на отстъплението са подобни "назрели" постъпки като приемането на новия стил, влизането в молитвено общение със западните "църкви-сестри"... Узрявайки, плодът на отстъплението пада от дървото. Както падна един голям плод от Дървото през 1054 г. По плодовете на тази „(на)зрялост” Христос ни е заповядал да познаваме лъжепророците на последните времена. Не винаги „мирът и безопасността” на външно „безупречната” каноничност идват свише!
------------------
Понеделник, 23 Юни 2003 г.

В много от руската православно-патриотическа поезия се изразява открита омраза към “чуждите”, “юдите”, “предателите”, “поробителите”, “разтлителите”, “жидовете”… А къде остава нашият грях, нашето вътрешно робство, нашият срам и позор?... Нима Бог е несправедлив? Нима невинният Иов бе прав в негодуванието си пред Бога, дори когато му се чинеше, че е несправедливо наказан? Колко повече ние трябва да се каем, да ридаем, да обвиняваме единствено себе си за загубата на Родината и християнското си наследие! Не евреите (те са просто оръдие на Божия съд), не масоните (инструменти за изпълняване на Божията присъда), не комунистите, не дори бесовете са причината — ако прозрем това и престанем да хвърляме огън и жупел против “враговете на милата Родина”, а се нахвърлим върху себе си със същата тази “пророческа” ярост, тогава ще се отдръпнат (ако е воля Божия) облаците изнад земята ни, и пак ще ни огрее слънцето на правдата… Уви, победата на Червената армия у нас е следствие от победата на греха вътре в нас. Всяко външно поражение е следствие на вътрешно, греховно поражение. Външната победа започва от вътрешната.

Ако русите и да простират ръце и сърца към “идещия” вече “Православен Цар” — бидейки още пленници на Вавилон, о — не ще бъде чудно, ако вместо него приемат другиго: днешният Навуходоносор е гениален артист. «Святая Русь» не е построена за десетилетие. А от падането на “завесата” е минало малко повече. Ако трябва да се възстанови “православната монархия” наистина, нужни са векове. Ще кажат патриотите, че за Бога всичко е възможно! Но защо света Мария Египетска се е томила в пустинята повече време, отколкото е служила на дявола в света? Нима не можеше Бог да я очисти за дни, или поне за месеци? Праведен и милостив е Бог. И няма у Него ни капка неправда. Време е не за победни времена, но да се готвим за последна битка, в която наглед ще бъдем победени (както пророкува светият тайновидец в книга Откровение). Ще ни отнемат всичко — и пепелта от огнищата. Но ако и тогава благославяме Бога и казваме: “Заслуженото според делата си приемаме!”, нашият дял ще бъде с този на покаялия се разбойник. За друго възраждане пред Голгота е налудничаво да се мисли.

Ако се предадем на нетрезвия блян за възраждане, въпреки предупрежденията на св. Игнатий (Брянчанинов) и други проницателни църковни писатели от днешно време, може да загубим и малкото, което Бог ни е оставил. От носталгия по откраднатия хляб — да се окажем и без останалите шепа трохици… И тъй, омраза — но към собствените ни грехове. Друг враг не ни е победил, освен тях. Нито жид, нито масон, нито комунист, нито сатанист — нас победи ни собственото ни лукаво сърце и зла воля. Те са личните ни врагове и враговете на Родината ни. И тъй, на война против греха в нас! Нашето непобедимо оръжие е: “Покаяние и Кръст!” Мечтата за земни царства е едно от любимите изкушения на дявола в пустинята на временното битие…