Всъщност тази история просто ни помага да се потопим в атмосферата на празника от гледна точка на чисто битовия аспект. В крайна сметка в живота ни като християни има духовната страна - църковната служба, молитвата, постът и т.н., има я и душевната страна - храната за ума, която идва от преживяното по празниците, празничната настройка на чувствата. Това добре, но животът ни има и чисто битова страна - трябва нещо и да се яде, като това пак е добре да бъде за слава Божия и да има насоченост към празника. Човек е нужно да бъде цялостен, да възлюби Бога наистина с всичките си сили и в цялостния си живот. Защо храненето ни да бъде просто един тривиален акт, сведен до простото приемане на въглехидрати, мазнини, белтъчини чрез дъвчене и храносмилане? Не може ли да му бъде предадено и духовно измерение? Ето чрез спомена за св.Мария Магдалина и християнската проповед, чрез боядисването на яйца и чрез празнично приготвената трапеза, ние посвещаваме и чистия битовизъм на Господа. А какво е това, ако не пак тълкувание на Писанието чрез нашия собствен живот? Та не знаеш ли, че Писанието се тълкува с живота ни в Христа, а не чрез схоластични умозрителни опити? От малкото до голямото. Нещо против малките неща?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."