Здравей Аск,
Повдигнал си интересни въпроси и да ти се чуди човек как да ти отговори. Не защото не мога да ти отговоря, а защото вече съм ти писал, че внимавам с отговорите да не съблазня някого. Писал съм ти за по-слабичките във вярата. И ако в Християнство не пиша за такива неща, как да пиша в Православие, където, поне на времето, имаше новоповярвали души, пред които е съвсем неуместно да се водят някои разисквания.

В Клуб Православие съвсем съзнателно се ограничавам да дискутирам само въпроси, които се еднакви във вярването, както за мен, така и за истинските православни християни. Смирение, благочестие и добротолюбие по Оптински маниер, това ни е общото. Как се извършва това на практика? Тук си имаме някои теоретични различия, макар че на практика вече си видял, че практикуваме нещата еднакво. Трудният въпрос, който изниква, е следният:
Защо Жабчо, който не е в благодатта на Светата Православна Църква, някак си има благодат да държи поведение достойно за едно от нейните чеда, а нейните чеда, които са във въпросната благодат, някак се провалят?

Вероятно Тимотей ще бъде доста удивен от твърдението ми в постинга до него, че нещата, които са отдавна известни в Православната Църква, Жабчо някак си е успял да ги преоткрие сам без да използва православни източници.

Аск, като начало ще ме потърпиш някое време, докато си попрочета малко повече православни книжнини. Искам да вникна в мисленето и начина на изразяване на православните, защото е много смешно да имаме единомислие по даден въпрос, но защото употребяваме различна терминология, да смятаме, че имаме спор. Ще отнеме време, защото все пак и в Клубовете трябва да се пише.

За да има разговор, трябва да уеднаквим богословския си език, доколкото е възможно. Говорим за „вяра”, но какво точно влагаме в думата става ясно, чак когато покажем съдържанието и за нас с няколко израза.

Не знам защо още смяташ, че „любимият” ми Лутер ми е наистина любим.

Винаги съм подчертавал, че мразя да ме наричат протестант. От доста време при комшиите, Калвинч и Лутерий съм ги подложил на страхотно богословско изтребление. Май си чел, но не си вникнал в какво точно ги оборвам тези двамцата. Защото аргументацията ми при спора е различна от тази на православните, това е простичкият отговор.

Някои от разликите в богословските ни виждания вече съм ти ги обяснявал при комшиите.
Моето:
Човек първо се спасява, за да стане част от църквата и там да протече процесът по неговото освещение, без което няма да види Господа.
Православното:
Човек влиза в църквата, за да се спаси, като в църквата протича процеса на неговото обожение чрез участие в нейните тайнства, литургичност и евхаристия.

Няма да обяснявам от тези две формулировки какви разлики произтичат и доколко те са съществени. Просто показвам нагледно разликата в богословията ни. В клуб Православие е вярно православното гледище и аз гледам да участвам с неща, които няма да ме накарат да направя компромис нито с моето виждане, нито да засегна това на православните.

Това е на теоретично ниво, а на практично ниво написах един постинг при комшиите, в който обяснявах на какъв принцип виждам единството във вярата в католика Отец Жак Верлин, Дядо Серафим и моя недостойност.

Това не е икуменизъм, а единството във вярата, което се получава при всички Божии чеда, които Бог е прекарал през Покаяние, новорождение, изпълване със Светия Дух и в следствие на това в тях тече процесът на освещение. Поради тези причини не взимам предвид глупотевините на католиците и различията с православните, както и с някои други конфесии. Но и това не е за днес. Сложно е за обясняване.

Ти си Обичният Ми Аск, защото Бог ми е дал да видя в теб тези неща. Затова си те и обичам като православен, защото в православието Бог е определил да реализираш в духовен план за себе си тези неща. Теоретично може да вярваш каквото си пожелаеш, на на практика нещата в теб стават така.

Цитирах следната реплика на Тимотей:
„Не само да не правим грехове, но и да търпим обиди и страдания, като напълно заслужени и като НЕОБХОДИМОСТ за нашето духовно изчистване и спасение.”

Няколко километрични постинга, които на практика дават осмислянето ми на този ред в моя живот. И Тимотей стана Батя Тимотей, защото и в него тече гореописания процес, защото ако не течеше, той нямаше въобще да напише този ред и да повдигне дискусията.

Та за единството, единство може да има само между тези, които в следствие на гореизброеното Бог е направил Свои чеда, дал им е Христовия живот и те живеят според него.

Покаяние, новорождение, изпълване със Светия Дух и освещение са думи, на които трябва да ти обяснявам смисъла, който влагам в тях, някой друг път, за да разбереш мисълта ми.

Аск, пази си православната вяра такава, каквато я знаеш! Няма да намериш нищо по-добро за себе си. Тези от моята версия са изключителна рядкост, а Жабчо е от несъществуващ вид. А за дълбините и висините на православната духовност тепърва ще си говорим. Почитател съм и и колкото и да ти е странно, тя не е нещо непостижимо за мен. Тъкмо ще си имаш и другарче за духовните подвизи.

Поздрави
Old Frog

Тошо тУка ще стартира, братолюбието е истинското състезание.