Здравей Аск,
Та на твоята реплика:
Само искам да отбележа, че това, което казваш ти, не е точно мисълта на ”страстното цвете”. Струва ми се, че тя (както и много хора днес) по-скоро иска да отхвърли всякаква възможност да бъде ”даван акъл”, а не толкова изказва евангелска принципна позиция. На принципно ниво е права, но само в един специфичен контекст, който тя едва ли има предвид.

Бих казал:
Сърдечно благодаря за поправката. Това не съм го видял. Сега вече разбирам и защо Тимотей се е позасегнал.

Батя Тимотее, извинявай! Няма да се оправдавам с късните часове на писане и умората. За напред ще внимавам повече.

Аск, тук още не познавам добре клубарите и съм действал малко по инерция. В редките случаи, когато участвам, ще внимавам повече в развитието на дискусията.

А на тази ти реплика, Аск:
Има принципни неща, за които може и трябва да бъде свидетелствано КАТЕГОРИЧНО. А насреща имаме мнението, че такива принципи не могат да се изведат, защото всеки човек е различен и ситуацията може да я прецени само Бог. Нужно е да се подчертае, че да, хората сме различни, но това НЕ означава, че се ръководим от различни принципи. Принципите са едни и същи, но на тяхна основа ще произлезе всяко конкретно частно разрешение за всеки конкретен човек. А принципните неща не можем да си позволим да ги казваме с възможност за предпочитания или с допускане на степен на невярност, трябва да се мислят и казват именно с категоричност.

Бих запитал:
Аск, как успя да влезеш в мисленето ми и да свиеш собствените ми мисли?

Не мисля нищо по различно от теб, даже ми е удивително колко еднакво мислим по този въпрос.

Как виждам грешката си? Просто не трябваше да избирам „страстното цвете” за последната илюстрация.

Иначе, това което си ми написал, е един друг преразказ на идейно ниво на първия ми постинг.

Ще съвместя част от моя пръв постинг с твоята идея за принципите и по-специално:
„Принципите са едни и същи, но на тяхна основа ще произлезе всяко конкретно частно разрешение за всеки конкретен човек.”

Категоричен принцип: ВЯРАТА Е НАД ВСИЧКО!
ПЪРВИ СЛУЧАЙ:
Тимотее, ако жената, за която говориш, има веротърпим съпруг и тя е силна във вярата, то не е проблем някоя неказана молитва или пропуснат пост. С оглед горецитираните стихове е видно, че някои неща могат да бъдат преценени по доста по-различен начин, с оглед конкретната ситуация. Съветът ти да пропусне някой пост го намирам за удачен и ти си правия, според мен. Добре би било, с оглед на характера на съпруга си, да си поговорят за някои от нещата, които тя практикува, като вярваща християнка. Може и да получи разбиране от страна на съпруга.
ВТОРИ СЛУЧАЙ
Ако жената е слаба във вярата, а съпругът и е веронетърпим и съпружеското сношение или каквото и да било го опитва, за да я отстрани въобще от вярата, то Аск е правият. Заради вярата дори разводът понякога е правилният избор. Това е единственият случай, който Бог допуска за развод, освен прелюбодейството.
ТРЕТИ СЛУЧАЙ
Кое е правилното решение обаче може да каже само енорийският и свещеник, защото единствено той може да е запознат с подробностите, които ще покажат кое е вярното решение. Не изчерпвам всички възможни комбинации.

ВЯРАТА Е НАД ВСИЧКО, но ако в единия случай е препоръчително да се направят отстъпки, то в другия случай те са противопоказни.

А КЛИШЕТО твърдост- не отстъпвай никога, в първия случай ще развали едно семейство, което може и да оцелее с цената на разумен компромис. От такива неща се опитвах да предпазя Тимотей и това беше целта на постинга ми. А може и да е нямал нужда от помощ.

Когато използвах думите на „страстно цвете” влагах в тях не смисъла, който тя влага, а който аз показвам в момента. Не можеш във всяка една ситуация до постъпиш идентично. Сега мисля, че всичко ще си дойде на мястото.

Знам, че хората използват едни и същи думи и изрази по специфичен начин, но наистина съм пропуснал, че това, което тя влага в тези думи е различно от употребата, която аз имах на предвид.

Тъкмо сега и „страстно цвете” ще види, че пред Бога има ВЕЧНИ КАТЕГОРИЧНИ ПРИНЦИПИ, които макар и да се различават в някои от конкретните си приложения, си остават категорични и непроменими принципи. Ако някои разумни компромиси се правят понякога, защото Бог е дал известен толеранс за по-слабите, това не означава, че принципите се обезсилват, губят своята валидност или не трябва да се спазват. Какъв по-добър пример от това, че православен и неправославен мислят еднакво по въпроса.

Аск, извинявам се за закъснението, но поне ти знаеш как пиша. На Тимотей отговорих от един прочит по телефона, но на твоя постинг може да се отговори чак, когато го имам пред очите си.

Още един път ти благодаря за поправката, ти си истински приятел!

Поздрави
Old Frog

Тошо вика: „Жабчо, не давай прибързани мнения, а премисляй дълбоко нещата!”