Здравствуй Батька Тимотее,
Благодаря ти за съвета, да не вярвам на сънища.

В една друга тема тези дни бях написал следното:
„Забележка:
Споделих доста откровения в съновидение. Не са чак толкова много за рамките на годините във вярата ми. Те са голяма рядкост и Господ ми говори по този начин, само когато няма друг начин да ми покаже нещо. Съновиденията от Господа са винаги с ясна насоченост и тълкувание, като са поставени в такъв житейски и духовен контекст, че да бъдат разбрани така, както Господ иска.”

Споделям само нещо, което може да бъде и доказано с практическа насоченост и богословска точност. Всяко откровение в съновидение е с езика, символизма и посланието на неща вече записани в Божието откровение- Библията. Тези неща не добавят нищо ново като съдържание или особено тълкувание. Те показват само определена актуалност на някои неща, които не могат да бъдат разбрани по друг начин. Говорим за екстремни ситуации и затова си позволих да дам и тези свидетелства. По принцип моето оръжие е Свещеното Писание. Както се вижда и църковните Отци употребявам понякога.

Доколкото съм винаги на първата линия на дефанса, трябва да съм постоянно нащрек. За малко дяволът да ме изработи при четенето на една тема миналата седмица и резултатът щеше да бъде Жабокът да престане да пише в Православие и към Православните въобще. Явно съм изкарал наяве делата му и сатана се опита да си отмъсти и на мен. При това успя да използва само добри неща, но да ги завърти така, че да постигне своето. Слава Богу, че имаше и Господна намеса и че съм чувствителен към Божия глас. Затова винаги благодаря, когато някой ми каже: „Внимавай, съблазънта е близо!” Колкото и да съм опитен, това не означава, че няма да бъде приспано вниманието ми и съответно да бъда наказан за невниманието си. Казано е: „Бдете и пазете се от Дявола!” Това означава, че всеки трябва да бди за себе си и за всички останали.

При това съм пропуснал да видя в дяволската атака нещо, което Дяволът много успешно използва срещу Верните от християните и Господ изрично ми го е показал. Тази атака, която Господ милостиво допусна в моя живот беше, за да ме предупреди, че не бива да изпадам в самодоволство и измамно усещане за неуязвимост, които направо те слагат като бонбон в устата ня дявола.

Но в какво се състои дяволското коварство?

Когато ти си

Когато ти си разгневен,
пакостникът до теб стои.
Когато ти си огорчен,
виновника той с пръст сочи.

Вместо раната да изцели,
жарта разпалва във гърди.
Болката със Бога сподели,
Той способен е да утеши.
Амин
Понеделник
24.12.2001г.
18:00 часа

Когато някой има с теб някакво несъгласие или те изправи пред някаква нелицеприятна истина, влизаш в духовните измерения на горните стихове. Да ти е познато това изкушение и бесовска атака в представянето пред теб на думите, които с Аск ти написахме? Сатана ще използва всяка твоя слабост, мисъл, разговор, за да ти напакости и да развали братските ни взаимоотношения.

„Който обича, трябва да може и да огорчава, когато трябва да се изявява нелицеприятна истина, която съгражда за добро.”
(мисли на Old Frog)

Двете страни на монетата

„Изобличението е трудна жертва и израз на истинско приятелство.
Клеветата е израз на омраза и плод на гордата човешка суета.”
(мисли на Old Frog)

Една и съща истина може да бъде изобличение или клевета според вътрешния мотив на говорещия. Любовта прави истината да бъде изобличение, а гордостта прави истината да бъде клевета.

За да се избегне дяволското изкушение си дадох труда да бъда втори свидетел на Аск. Смятам, че и двамата с Аск имаме чисти мотиви към теб и постъпваме в духа на истинското братолюбие.

Аск и мен ме е изобличавал за суетно литване в прелест, за което му благодарих пред комшиите. Той има много тънка чувствителност за тези неща. Спечели си още уважение от моя страна. С някои неща в нас сме толкова свикнали, че направо са незабележими за нас. Само безпристрастният поглед на любящия ни брат може да ни осветли за проблема. При това Батя Тимотее, аз не говорих директно на теб. Споделих нещата под надслов „Не правете като Стария Жабок”. Когато не искам да засегна излишно някого, чета конско на самия мен, още повече, когато аз самият съм направил същата издънка. За теб написах смирено:
„Ако иска, Тимотей нека познае себе си в мен.”
Но само ако иска. Ако не иска, нека не признае. Нямам обичай да изправям човек до стената. На по-възрастен човек Апостол Павел е заръчал да се говори като на баща. Наричам те „Батя Тимотей”, за да покажа, че вече имаш своето особено място за мен. Показвам и това, че не съм толкова млад, колкото ме мислиш. Определено не съм скорошен и във вярата, макар че това не винаги е определящо за духовния ръст. „Питай патило, а не старило.” И въобще не съм съгласен с теб, че стар, по възраст, християнин не се променя. Ще ни променя Бог, докато сме живи, но за това си имаш друга тема, в която ще понапиша нещо. Имам на предвид промените в Цар Давид, които Бог направи в неговите старини.

И двамата с Аск те обичаме, но няма да те огорчаваме повече. Когато станеш готов за промяна, според думите на Аск, тогава Бог ще си намери с какво да ти говори пак. Ние го направихме от любов, а този постинг е, за да знаеш, че държим на теб и да те утешим, доколкото е възможно. Надявам се Аск да се присъедини към думите ми.

Гатанката тип „чепато въпросче” върху Лука 15 глава означава:
Човек губи.
Човек търси.
Човек намира.
Човек се радва.
Такава е радостта на небето от каещия се грешник, което е намирането на нещо изгубено за Бога.

Това е една притча разказана от нашия Господ Иисус по три различни начина, а не три различни притчи. Това е една притча разказана на три различни езика с оглед на аудиторията. Това са езиците на домакинята, скотовъдците и интелектуалците от онова време. Трите най-масови в съсловно отношение групи хора от онова време. И ако Господ съобразява езика на говоренето според човека пред Него, кои сме ние та да говорим еднотипно и да си въобразяваме, че казаното за интелектуалеца скотовъдецът ще го разбере и казаното на домакинята на интелектуалецът ще му е интересно. И ако Апостол Павел говори на децата, като на деца, а на мъдрите, като на мъдри, което са различни стилове на говорене, кои сме ние та да не подражаваме на Апостола, след като ни е заповядано. И ако Апостол Павел стана за езичниците езичник, за елините елин, за евреите евреин в съобразяването си с етноса, ръста и стила на представяне на истината, която е една, кои сме ние да не го правим.

Ако не признаем съществуването на етнически, стилистични и ръстови ограничения в духовен аспект и не съобразим нашето свидетелство с тях, ние ще станем едни НЕРАЗБИРАЕМИ ДОСАДНИЦИ, които хората ще избягват и вместо посланието ни да ги докосне, то ще звучи неразбираемо за тях. Това се опитвахме да ти кажем с Аск. При това те подкрепих и насърчих за доста неща. Искам в ревността си за Господа да бъдеш полезен.

Да разбереш нещата като нападение към теб, това го отдавам само на Клеветника, който е представил думите ни пред теб, чрез неговите внушения, като послание с различен смисъл от този, който сме вложили с Аск. Винаги, когато употребиш думите: „Аз казвам само това, което е казала Църквата.”- знам, че си обиден и огорчен. Това, че познавам подтекста на думите ти, означава, че на някои неща внимавам много. Защото към всичко, което ти написах по-горе, аз при писането на постингите добавям по възможност и наблюдение на моментното духовно състояние на клубаря, към когото се обръщам. Слабият се насърчава, а само силният се изобличава, ако е необходимо.

„Слабият във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му.”- рече Апостол Павел. Защо трябва на слабия във вярата брат още отначало да му търсиш неизпълнението на подвига във вярата, с който и зрелите подвижници на вярата се справят трудно. Присъщо е за детето по невнимание да строши вазата. Защо ще се караш за присъщото на детинството му? Карай се на възрастния, който е строшил вазата, защото това е неприсъщо за възрастта му! Присъщо на новоповярвалия е да не спази поста, но не е добре за стария във вярата да прави това. Едно и също отношение и едни и същи ли думи трябва да отправиш към двамата? Ще кажеш- Има канон.- но дали канонът е съобразен с тези подробности, които препоръчва Апостол Павел. Така че в изпълнението на канона има нужда и от творчество в неговите рамки, а не от сляпо, небратолюбиво изпълнение, което ще докара съблазняване на немощната съвест на слабия във вярата брат и неговото вероятно отпадане от истинската вяра.

Притчотворството е дарба от Господа. Току що ти го демонстрирах и то на православен език, за да подкрепя горенаписаното, че стилът на писане трябва да е на езика на човека отсреща, по възможност. „Нека Господ ти даде, на всеки човек едната, единствена истина, да я кажеш на езика, който той говори!”- е молитвеното ми пожелание за теб.

Писах ти много, защото за душите, които намирам достойни за обич, всяка жертва е малка. А теб определено почвам да те обиквам много.

Поздрави
Old Frog

Тошо вика: „В грешките ми познай себе си и не прави като мен!”