Здравей Ask,
Та на твоята реплика:
Дай си сметка колко години си преживял ти самият за да промениш някой свой неправилен възглед. Защо очакваш другите да са по-възприемчиви? Но ще кажеш - не мога да вместя толкова подробно и постепенно част от опита си в един (два, пет, десет) постинга. Аз и не казвам това, казвам да оставиш на Бога. Да не се опитваш да вместиш в нечия глава това, което тя не може (а и не желае) да побере. Иначе какво излиза, че Бог не може или не иска или отлага, а ние ще я свършим тази работа вместо Него. Погрешно е да смяташ, че на теб някой може да ти е по-мил отколкото на Него.

Просто в такива случаи (където няма взаимно доверие и разбиране) човек не бива да говори повече от това, което другият би могъл да понесе, да разбере, да обхване. Тъкмо това (но не само) означава "непитан не говори", защото човек обикновено се сеща да задава тези въпроси, чиито отговори са в неговия обсег и потенциал на осмисляне.
Публикувано 03.02.08 16:55

Бих казал:
Убийствено точен постинг, Аск. Уцелил са Батька Тимотея точно в десятката на проблематиката. Ще си позволя да ти бъда втори свидетел.

Грешката, която му показваш, я правя и аз самия. При това я знам много отдавна и въпреки това се дъня. Ревността за Господа понякога се изразява в нетърпение, което показва просто липса на смирение. Аз ще направя, Аз ще прославя Господа, Аз ще направя хората да се променят за слава на Господа, но на такива като мен Светият Дух казва:
1 Коринтяни 3:6
Аз(Павел) насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

Ако иска, Тимотей нека познае себе си в мен. Бог има своето време, място и начин за всяко нещо под слънцето. От криворазбрани ревности ние искаме да направи всичко чрез нас. Обикновено не си го признаване дори пред нас самите. Искаме да стане по времето и начина, който ние намираме за правилен. Похвална ревност, но тя обикновено повече пречи, отколкото помага. Нека просто се представим пред Бог като покорни слуги, а Той ще ни заръча каквото трябва, да го направим на времето и на мястото му. Ще свършим работата, която умеем, а не тази, която си мислим, че можем да свършим.

От две години съм приготвил тема „Духът на осъждението”. Съвместна продукция на Дядо Серафим, Отец Арсений и моя Недостойност. Включая богословска разработка, откровения и какво ли още не. Но... въпреки, че много ми се иска да я пусна в Православие знам, че не и е дошло времето.

Петнадесет години се боря с въпросния дух и все още не съм се преборил. Наивно е да си мисля, че със серия от 10постинга, които отразяват моя петнадесетгодишен опит ще направя да се промени човек, когото Бог още не е довел даже до осъзнаване на тази проблематика в неговото сърце. Каквито и реплики да му напиша, в стил Тимотей, той не само, че няма да ме послуша, но ще се закорави поради настоятелността ми. И това Батька Тимотей пропуска. Не ми е било удобно да му го кажа, защото бивайки неправославен ще вземе да избяга от истината като каже, инославните атакуват. Иска ми се да поговоря с него по още един въпрос, който докарва бесовските атаки на майка му в дома му, но ще изчака времето, когато станем приятели.

Всеки истински ловец знае търпеливо да чака, докато еленът му дойде на мушката. Глупаво е да стреляш, когато е далеч или вече е отминал и се е скрил зад дърветата. Ще похабиш патрона и ще изплашиш дивеча така, че никога повече да не застане пред теб. А ние не говорим за убиване. Просто ще приспим елена, докато направим животоспасяващата му операция. Пропуснем ли точния момент еленът умира.

Батька Тимотей има своите мили ревности за Бога, но нека Бог му дарува всяка мъдрост, смирение и търпение, които ще го направят способен да извърши Божието дело. Дано Бог му даде и да разбере, че идеализмът във вярата е нещо похвално, но реализмът трябва да изпълва духовният му подвиг. Иска ти се десетгодишно дете да го направиш голям математик, но това няма да стане във времето на десетгодишната му възраст. В това време ще е добре и напълно достатъчно да е покрило с отличие нормативите на десетгодишните, а не да е придобило уменията на 60годишните академици.

Лично аз бих му препоръчал още нещо. Да се пази от клишета, които казват всичко и нищо. Нека да потърси конкретни отговори съобразени със ситуацията, в която иска да бъде полезен. И нека се опита да разбере какво му казват опонентите. Да види света през техните очи. Ако беше направил това щеше да види други неща в постингите на клубарите.

И накрая една prokimenska askinka (чепато въпросче) към Батька Тимотея:
Защо в Евангелие от Лука 15глава Исус разказва, на практика, едно и също нещо по три различни начина?

Поздрави
Old Frog

Тошо вика: „Не е важно да знаеш, трябва да умееш и умело да го кажеш!”