Ако ни е трудно да се учим от владиката или от свещеника, то май е по-добре да не се опитваме да вършим тяхната работа. Ако не си видял свещеника да отговори на някой по начина, по който ти отговаряш, то не мисля, че фактът, че свещеникът има ръкоположение, а ти не, би могъл да ти бъде оправдание. След като съзнаваш, че не можеш да го направиш като свещеника, то не го прави изобщо. Ако пък би желал все пак да го направиш - вземай пример от него. Защото на свещеника му е дадена благодат не само на него да му бъде от полза, но и на теб и на мен и на всички. След като е така, значи ние не само можем, но и следва да се учим от него и да участваме в благодатта, която му е дадена.

Веднъж в една проповед по случай ръкоположението на свещеник, прочетох следното наставление от владиката - че свещеникът не може да си позволи формално отношение към никого, който е дошъл при него. Това, че не сме свещеници оправдава ли ни, ако си позволяваме формализъм? Аз не мисля. Но какво значи формализъм? Не значи ли това да се обърнем към някого изказвайки формално истината, но да не се обърнем към него като личността, която е? Не е ли това наставление да се стремим да разберем тъкмо тази личност как ще приеме истината, която й поднасяме? Не е ли това наставление да се опитваме да стигнем именно до сърцето на конкретния човек? Казвам ”да се опитваме”, защото иначе ти ще кажеш, че само Бог може да го направи, а не и ние.

Не можем просто така, неангажирайки се с човека насреща, да тръснем формално истината и толкова. Не можем още повече в тази ситуация да недоволстваме, че той не желае да я възприеме. Че той се страхува да я възприеме, защото я приема като нещо чуждо, нещо враждебно. И кой, ако не ние с нашия формализъм, сме виновни за това погрешно възприемане?

Ако над една река има мост ограден с перила за да не падне някой по невнимание, то ние сме задължени да посочим моста на човека, който не го вижда, а гази из водата, опитвайки се да мине. Чия е вината, ако от нашите обяснения човекът вижда само перилата, но не и моста? Ами перилата очевидно са сложени за да НЕ СЕ ПРЕМИНАВА през тях. Тогава човекът се чуди ние луди ли сме или се опитваме да го излъжем като го караме да мине през място, на което той вижда по нашите думи само перила, но не и мост. Тогава каква е ползата от цялата работа? Утре някой друг или ние самите ще кажем на същия човек - мини по моста, няма смисъл да газиш тази студена река, защото няма брод, то човекът ще отвърне убедено без може би дори да си дава сметка откъде го е научил - ти се заблуждаваш, това там са само ограничителни перила, минаването ще е много по-трудно и не е разумно да мина оттам.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."