Мдаа весела дискусийка, ако не беше леко тъжничка...
В смисъл:
Ако едни хора твърдят че са Божий представители на Земята моята старовремска мисъл би се надявала те да са най-чист пример за Божието Слово, тъй че да печелят душите хорски за Него....
Е да де, ама нъц...
Седнах на кафе преди време с един свещеник в софийско.
Човека словоохотлив беше.
Разправя ми за всеки един от висшия клир.
Малиии, вървяха тъй: педал, педофил, гей, алкохолог, гей, педал, курвар и пр. като при някои споменатите "добродетели" бяха по няколко.
Пази Боже от такива Божий посредници!

аз започнах разговор към тебе с уважение и чест.ти обаче се отнесе към не е по не подобаващ начин за годините ми.
моята вина е в това,че изпуснах нервите си.ми то е така...
ако искаш да видиш дали има плъхове в мазето си се влиза с тиха стъпка.за това не върви оправданието "бях изненадан".може би когато ме "изненадват" и аз регираме е точната дълготрайна линия на поведене.другото е лицемерие.хубавото на това e,че минава за добродетел.държат се учтиво с хората,но си мислим друго за тях...
не бях убеден,но го направих.не исках да пиша под ника ти.но сега виждам,че трябва да си взема прошка.прошка не заръди тебе,а заръди мене.
трябва да си възвърна егоестичния "Божия мир в сърцето".
стигнал съм до тука,защото съм свел всичките си "добродетели" до "благи пожелания /добронамереността/.Платон обаче ни учи,че добродетелта е една.не може да си добронамерен,без да претежаваш всички останали добродетели.да си страхлив,тщеславен и мързелив не е голяма беда за ближните.бедата идва когато някои ближен ми разваля "Божия мир в сърцето" - самодоволството и рахатлъка.
всеки порок е жестокост!...
днес на мода е да се издига нравствеността на обществената съвест.
нравственост в политиката,бизнеса,училищата,семеиството,работа и най-вече наравствеността на Православнатa църква.въвлечени сме в една порочна социална практика и споделяме общата вина.измиваме си рацета,като Пилат Понтийски и "Божия мир удва в сърцата ни"/?/.използвайки този "соцален протест" за общата вина" отвличаме вниманието от онзи банален и страмоден грях,който дреме в "мазето",нашия личен грях,нашето непокорство...
добре е да се залови всеки един от нас с него без да чакаме хилядолетното царство.трябва да го направим,защото "общата вина" не може да се усети,а и сигурно не се усеща толкова силно,колкото личната вина.за повечето от нас,такива каквито сме,тези представи са чисто и просто оправдание,за да избягаме от истинските проблеми и oт нашата отговорност за тях.чак когато се научим да познаваме собствената си поквара,ще можем да разсъждаваме върху "обществената вина" и то едва ли чак толкова много.

трабва да се научим да вървим преди да хукнем да тичаме...

Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.

Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на 29.12.07 21:41.