Имаше един разказ за Акакий – млад монах в гръцки манастир при един лош старец. И старецът 6 години го ругаел несправедливо и даже понякога го биел, но младият човек търпял в пълно послушание. Ангел му се явил и му казал, че с това послушание е изкупил половината си грехове. Понякога ходил при един добър старец в съседен манастир и му казвал: “Нямаше полза духовна от този ден за мен – моят старец нито ме руга, нито ме би.” След още 3 години Акакий умрял и го погребали. Дошъл добрият старец да търси Акакий, но му казали, че е умрял. “Не може да бъде –казал той - да отидем на гроба му”. Отишли на гроба му и добрият старец извикал: “Акакий, умрял ли си?” И се чул глас от гроба: “Не, отче, за послушание не се умира!” Лошият старец се стреснал и като се осъзнал, направил си колибка при гроба на своя послушник и там живял с покаяние пред Бога, и след 40 дни починал и той.
Мнозина са чели този разказ, но не са имали голяма полза от това. Дълги години и аз нямах полза никаква, защото не приемах несправедливостите към мен с благодарност към Бога. Но днес, макар и късно, дойдох на себе си.
Направих си една простичка сметка, че имам доста грехове, за които трябва да изтърпя и доста мъка. Ако обаче започна да роптая, има опасност да увелича греховете си, а не да ги намаля!! Вероятно и по тая причина и България не може да се оправи и да се отласне от дъното.
Не само да не правим грехове, но и да тъприм обиди и страдания, като напълно заслужени и като НЕОБХОДИМОСТ за нашето духовно изчистване и спасение.
Споделете как сте с вашето търпение?
|