|
1. златната църква В преслав. УНИКАЛНО място. стари камъни, грозни жълти стени, издигнати от някакъв идиот, локви и студен вятър. посред нея един монах-свещенник кръщава (за пръв път от 600) години сигурно някакво момче. снимам това съдбовно събитие, после говорим с монаха. доста е отчаян от живота тук (идвал от австрия), ето тази табела (С ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКВАТА) три пъти я били крали, да си ограждат кочинката сигурно, пари никой не давал за това място, а навсякъде все името на митрополита било изписано. изобщо навсякъде симвали за родолюбие, себеотрицание и работа на ползу роду.
изчезнало е бляскавото величие на средновековното българско християнство.
2. героите на Талев от "Железния светилник", дали плод само на авторовото въображение, дали почерпени от действителността (съвременния човек някак не може да допусне второто, на аз твърдо го вярвам) живеят, раждат деца и умират в нечовешки условия, но пазят вярата, националността и достойнството си. отказват бракове по сметка, за които никой не би ги осъдил, подчинавят се на по-старшите, въпреки, че не са прави, красивите жени никога не биха тръгнали с богат, но неприятен гъзар, държат да останат българи, дори това да означава да живеят трудно. и накрая умират блаженно, в съня си. както почина баба ми съвсем неотдавна, като истинска, смирена християнка - основния ми повод да вярвам, че такива неща са възможни.
всичко това е изчезнало, общо взето, малко след освобождението. самият Талев го описва в книгата си, когато героят му посещава освободена София. и е напълно затрито по времето на комунизма - скромният, смирен живот на обикновения човек. днес обикновения човек в страната е изнервен, озлобен, мързелив и неблагодарен.
тая коя България си струва повече?
п.с черния вълк да не ми разправя, че християнството никога не е било близко до сърцето на българина, ами да чете Талев.
|
Загубените Българии
