|
Мдам. Колкото и да е тежко понякога, идва часът на истината с цялата му баналност. Отгоре на всичко пред човек стои дилемата как да поднесе иначе безупречната фактология по подходящ начин. Да започнем с емпиричността, че е най-лесно. По-отдалеко, че е по-обяснително някак.
* * *
За семитолозите – хебраисти, арабисти, амхаролози и пр. е ясно, че съществува нещо, наречено „средноарабски език” (Middle Arabic). Дължим идеята за неговото съществуване главно на Джошуа Блум. И преди някой да се оплаче, че му звучи „чифутско”, е редно да кажем, че наистина е така. Иначе казано, арабски език, използван през средновековието, който стои между говоримия, диалектен арабски и книжовния, класически, кораничен такъв. Значи: 1. имаме такъв вид арабски. 2. дължим на еврейски професор заниманията и трудовете върху него.
Оттук може би проблясва връзката с нашия текст, който изглежда привидно написан на еврейски. Обаче само привидно. Книгата е Blum, Joshua, A Handbook of Early Middle Arabic, The Maxx Schloessinger Memorial Foundation, The Hebrew University of Jerusalem, Jerusalem, 2002, p. 105.
Става въпрос за нещо много просто по своята същност – еврейските общности през средновековието използват тяхната, еврейска азбука, за да пишат на арабски. Да повторим – имаме текст на арабски език („средноарабски”), написан с еврейски букви. Оттук нататък всичко е ясно – той е разбираем за хора, които поне сричат еврейската азбука и говорят арабски. Така имаме два казуса: 1. някой говори добър иврит, но не разбира арабски – на него следва веднага да му е ясно, че този текст, дори и с еврейски букви, няма нищо общо с иврита. 2. някой говори добър арабски, но няма и понятие от иврит – за него текстът е неразбираем. Той даже не може да познае на какъв език е.
***
Скучно въведение, но необходимо, за да стане ясно, че цялата работа е един кьорфишек. Никога не съм имал нужда да знам какво пише на тоя текст, просто защото знам още като съм го пускал. Но има няколко съществени по моему поуки:
1. Текстът е средновековен, при това много оскъдно огласован, направо като съвременен еврейски вестник;
2. Текстът е библейски (историята за Йосиф и братята му от Бит. 18-26);
3. Ако някои форумци разбираха поне малко от иврит, щяха да знаят, че еврейският език няма нищо общо с този текст, освен откъм азбука;
4. Когато някой не разбира от нещо, е редно да не се обажда и да използва еврейски думи за щяло и нещяло. Принципът е много полезен и високо уважаван измежду хората, които разбират. Да станеш за резил пред някой, който не разбира, е простимо, но да претендираш, че разбираш еврейски, старозаветен или модерен, а всъщност да не можеш да познаеш, че това няма нищо общо с еврейския, е много неприятно. Излагащо някак. С оглед на това препоръчвам на всички опитали се, но непознали, библейската практика „всеки да се простира според това, което е постигнал” и „не високоумствай, но бой се”.
И след досадната дидактика, да напомня – това си е само един нет-форум. Enjoy it in full measure
|
Откровение, ама не Иоановото [re: aтaнac шиниkoв]
