|
Единия от фактите е неестетичното тягостно полувиене, с извинение, на някакъв сравнително млад послушник!?, по време на вечерна служба в Бачковския манастир, извършваща се в тъмната, с почти черни , опушени вътрешни стени, с почти заличени стенописи, черква, за която вече писах в друга тема.. Този факт, тази обстановка , всъщност са и нещо като символ на тъмноватата, неприятна страна,която присъства проявена или не, в живота на всеки човек и на обществото, в случая обаче, попросветлена, компенсирана от смисловото съдържание, на изкривените звуково текстове, които се четяха.
Другия факт е присъствието за кратко на службата на хубаво момиче-жена, но не с някаква пищно-вулгарна, или банално-скучна хубост, а такава, с известна изящност, едновременно дискретна и подчертана , цялостна хубост.Е, не бях свидетел в случая, май, на по-определено духовно-интелектуално излъчване, момичето по-скоро беше всъщност съвсем обикновено, но все пак...То постоя кратко време на службата и си излезе (май със своя приятел!?).Скоро след това, си излязох и аз, но не за да я търся!
Тези два факта, всъщност имат връзка помежду си, доколкото са символ на две противоположни страни от света: първия факт-по същество светски, но вероятно имитиращ духовност, макар , че може би - резултат на искрен стремеж към такава, и свързан повече с тягостност, условен упадък (приемлив, само когато е част от пътя към богообщение, към спасение!); втория-класически добър!? пример на може би обикновенна, но видима, поне като външен облик, естествена, светска благодатност, за степента, пълнотата и перспективите , на която можем само да гадаем!
|
Две условни противоположности
