Ами лошото е че Бог може да не спазва точно вашите принципи, нали? Изобщо не е задължително нашата идеализирана представа за Бог да има нещо общо с него. Например вечносъществуващ Бог не изключва вечно съществуващ свят, който Бог не е създавал.
Не, Гери, не става така. Не е правилен подход.
Сам знаеш от участието си тук, че ако говорим за Бог, то ние търсим именно "фунадаменталния принцип".
Това е израз, който наистина не си чувал от друг тук, но "Създателят" е синоним на "Фундаменталния принцип". Знаеш, че поне от мен ще научиш и неща, които няма кой друг да ти каже в региона. Както сам разбираш, ако докажем съществуването на "Създателя", то няма как да отделим Живота от него.
Иначе не сма доказали "Създател" и това, което ще сме доказли не е този "бог", който търсим.
Или - или.
Впрочем ето нещо което искам да вземеш предвид:
"...Подражанието на Бога чрез действие по начин, по който Бог действа, означава ставане все повече като Бога, То същевременно означава познаване на Бога. "Съответно за да познаваме пътищата на Бога, означава да следваме напрактика Неговото отношение към хората. Неговите всеобхватни принципи на справедливост, безгранична любов добролюбие и прошка".
цитат в цитата, не си давам вече източниците
Занеш ли обаче какво се получава философски по тази логика? Че ако подражаваме на Бог в създаването, то все повече извървяваме този му път и сами доказваме, парадоксално, но факт - възможността за действителното съществуване на Създател.
Всъщност това е целта и на цялата тази бъркотия. Създадем ли - ще сме доказали Създателя.
Редактирано от *abi* на 24.09.07 01:14.
|