|
В отговор на:
Непорочно зачатие имаме в Гъцката и Римската митология. Зевс опложда Даная под формата на златен дъжд.
Зевс прониква при Даная под формата на златен дъжд, защото тя е била затворена от баща си Акризий в подземие. След това Зевс си е действал съвсем, както мъж с жена.
В отговор на:
Че даже Александър е заченат уж от Зевс, който под формата на змия се съешава с майка му - Олимпия /по-късно александър се провъзгласява за син на Зевс-Амон/.
Това никак не звучи, като "непорочно" зачатие.
В отговор на:
триединни богове имаме в келтската митология /Мориган/, гръцката /Хеката/, славянската /Троян/.
Уверявам те, че тези "триединни" богове нямат нищо общо със същината на Светата троица.
Формулировка на доктрината
Тринитарният възглед се утвърждава от Никейския символ на вярата (325/381 г.Сл.Хр) и Атанасиевия символ на вярата (ок.500 г.Сл.Хр), които се опитват да го стандартизират във ереме на големи несъгласия и спорове. Тези символи се подкрепят като официални от църквата през трети и четвърти векове, като реакция срещу хетеродоксални възгледи за Троицата и/или Христос. Никео-Цариградския символ на вярата е възприет от Източно-православната църква и от Римокатолическата църква - с добавка на клаузата "филиокве". Той се възприема и от повечето протестантски деноминации.
Никейският символ използва термина "homoousios" (гр.- единосъщен) за отношението между Сина и Отец (тринитарен възглед), за разлика от термина "homoiousios" (гр. - с подобна същност), който се счита от църквата през тези векове за нетринитарен. Разликата е в една единствена буква и води до големи богословски различия, въпреки малката лингвистична разлика.
Един от съборите, които около 264-266 г. осъждат Павел Самосатски като еретик заради адопционисткото си виждане за Сина, също осъждат и термина "homoousios" в контекста в който той самия го използва - което създава по-късна предпоставка защитниците на нетринитарни възгледи да използват този факт за своя изгода.
Значенията на "усия" (гр.) и "ипостас" (гр.) са варирали и ипостас за някои е означавало "същност", а за други "лице". Атанасии от Александрия 293-373 г.) изяснява този термин.
В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.
Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са един Бог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Св.Дух.
Модализмът се опитва да разкрие тайната на Троицата, като заявява, че Отец, Сина и Св. Дух са просто три роли или прояви на Всемогъщия Бог. Този нетринитарен възглед твърди, че "лицата" не са лица или личности, но само имена, които описват различната роля, която Бог има при съприкосновение с човечеството. В ролята на отец, Бог е промислител и създател. Като син, той е въплътен. Като дух, той е тук на земята в живота на християнина. Съществува една личност, която само се представя по различен начин.
Модализмът е познат от историята като сабелиянство и е отнесен към еретичните възгледи по времето на вселенските събори. Днес този възглед е застъпен в деноминации като Обединената петдесятна църква, въпреки че мнозинството петдесятни църкви са тринитарни!
Унитарианството вярва, че има само един Бог, като свежда Иисус Христос до човешката му природа и не вярва в личностните характеристики на Св.Дух.
Църквата на Иисус Христос и светиите от последните дни (мормони) вярват, че Отец, Сина и Св.Духа са три независими личности, които притежават индивидуални тела, души и духове. Според това схващане тези три индивидуални личности са божественото семейство. Тази идея, въпреки чесвучи тринитарно, е далеч от класическия християнски тринитарен възглед и решава въпроса като разделя Бог на три. Освен това се счита, че всяка една от тези личности се развива и е възможно да има свой собствен по-висок господар (или бог), което говори за скрит политеизъм в доктрината на тази организация.
Доктрината е развита въз основа на пряка конфронтация. В процеса на подобряванена формулировката съществува икуменичен диалог между Източното правослаяие, Ориенталското православие, Римокатолицизма, Асирийската източна и тринитарното протестанство. Търси се такава формулировка на доктрината за Св.Троица, която да превъзмогне големите различия, които са спомогнали за разделянето на християнските общности.
Тъй като рационалното обяснение на Св.Троица е трудно, то съществуват редица нетринитарни възгледи. Св.Троица остава най-трудно разбираемата доктрина в християнското богословие. Най-същественото в тази доктрина е, че единството на Бога не е на същото ниво като различията между лицата. По отношение на божествеността си Бог е Един. По отношение на същността си той е троичен.
|
Re: Не е така... [re: Last Roman]
