Георги ТОДОРОВ

Дъновизъм под маската на християнство

На 16 май в гр. Горна Оряховица гостуваха г-жа Ина Дойнова ­ изпълнител на езотерична музика и богословът (!) г-н Константин Златев, който представи лекция на тема “Бялото братство и Църквата”. Очевидно тази проява е част от една по-мащабна кампания, инициирана от последователите на Бялото братство, за което говори фактът, че преди по-малко от месец двамата гостуваха и във Велико Търново със същата програма. Пред около 30 души аудитория в Младежкия дом в Г. Оряховица след няколко изпълнения на г-жа Дойнова, предназначени “за медитация”, г-н Златев предложи своето експозе, в което разви основната си теза, че “учението на Петър Дънов е актуализирано автентично християнство, освободено от предразсъдъците на хората и наслагванията на времето”. Тук предлагам на вниманието на читателя съвсем кратки бележки за някои основни моменти от лекцията, която предизвика различни реакции и коментари.Поставянето на основната теза в контекста на новите духовни течения ­ теософия, антропософия, розенкройцерство, ню-ейдж ­ движение и др. ­ беше достатъчно показателно за несъстоятелността и дори абсурдността на заложената идея ­ да се представят учението на Православната църква и учението на Дънов, без да се заема определена позиция или да се прави някакъв коментар. Очевидно един от ключовите моменти в лекцията беше справката от учебника по мисионерство, издаден от православните богослови Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски, където учението на Петър Дънов напълно основателно е причислено към не-християнските религиозни учения. Достатъчно озадачаващ и дори абсурден беше фактът, че г-н Златев приведе това обстоятелство като аргумент Бялото братство да не бъде причислено към сектите. Нещо повече ­ това противоречало на съвременните европейски стандарти. Другият аргумент, подкрепящ тезата, че дъновистите не са секта, бе, че последователите на Петър Дънов никога не са принадлежали към Църквата. А тъй като класическото богословско определение за секта гласи, че сектата е общество, което под чуждо влияние се е отделило от Църквата и е изградило свой идеал за светост и спасение, то Бялото братство не бива да се включва в каталога на сектантските общества. Привеждането на тези два “аргумента” определено би могло да смути всяко религиозно съзнание. Съвсем тенденциозна е основната теза, че дъновизмът е актуализирано автентично християнство. Един богослов би трябвало да знае, че няма нецърковно християнство, още повече ­ една възможност нецърковна общност да “актуализира” църковното учение и живот. Лекцията завърши с твърдението, че учението на Дънов е венецът на духовната триада ­ орфизъм, богомилство, дъновизъм, включваща трите велики духовни вълни по нашите земи като най-голямо достойнство на българската духовна култура. Подобни езически митологични учения като орфизма и примитивната модификация на манихейския дуализъм като богомилството едва ли са най-добрата визитна картичка за придаване авторитет на едно духовно явление.Силно впечатление направи нежеланието на лектора да влиза в дискусия с присъстващите богослови, въпреки че така обявената тема предполагаше диалога като най-адекватна реакция от страна на всеки интересуващ се. Най-озадачаващо бе нежеланието на Константин Златев да се идентифицира като православен християнин, както и въобще отказът му да заеме позиция, което е недопустимо за човек, който се представя за църковник и богослов.Нюансите на тази тъжна картина поставят редица въпроси, които неумолимо изискват отговор от личната религиозна съвест и църковно съзнание на всеки православен християнин. Не носи ли всеки от нас отговорност, когато се правят опити псевдохристиянски учения да се легитимират, като се прикриват зад църковното учение? Не смущават ли опитите да се търси “модернизация” или “актуализация” на автентичното Христово учение извън Църквата, по нецърковни пътища и с категориите на нецърковното мислене? Тези въпроси могат да намерят своя отговор единствено в пълната причастност на личното ни религиозно съзнание със съборното съзнание на Църквата, както и с нашата активна позиция, основана върху авторитета и духовния опит на Православието.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите