Остава утешението от утринните молитви:

"От сна востав благодарю Тя, Святая Троице, яко многия ради Твоея благости и долготерпения, не прогневался еси на мя лениваго и грешнаго, ниже погубил мя еси со беззаконьми моими..."


амин!...
отче,стари сме и смъртта не ни плаши...
самотата е страшна...
тя те кара да чувстваш,че си умрял преди да си умрял истински...

Да не сте рожденик?

Иначе, темата има своето място за размисъл. Годините не само минават, а като че ли времето тече по-бързо и наистина с възрастта човек забелязва, че е далече от началото на спасението си.


колкото повече се приближаваме до Свeтлината - Христос,толкова повече забелязваме и най малкото петно по дрeхите си...
Светлината е нашата страст!...
защото ние не сме обичано от Христос...
ние сме страсттно обичани от Него...
за това и наричаме Възкресението на нашия Господ - страстната седмица...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...