Мнението си съм написала от личен опит и няма "грам" измишльотина.
Всички желаем да не страдаме, да сме здрави, жизнени, щастливи и когато ни сполети болест или нещастие, очакваме с нетърпение Божията милост и благодат да ни осенят, но кога ще стане това, зависи само от Него - Всемогъщият и Любящият ни Бог. За нас остават Вярата , Надеждата, Молитвите и Упованието в Бога. Да имаме желание да се ползваме от Светите Тайнства на Църквата - /с дълбоко покаяние/ изповед, приемане на Светите Дарове и Маслосвет.

Поне напиши името на болния /болната/, та да се молим за него/нея/.

Разбирам голямото страдание на болния ,на теб, на близките, които са около него. Ти оставаш с впечатление, че никой тук не разбира колко много ти тежи.
Явно с теб говорим на различни езици или просто обичаш да спориш.
Какво от това, че четем духовни книжки /Лествицата, Тайните недъзи на душата/, като няма желание наученото от тях да се прилага в живота.
Объркана си, търсиш отговор - добронамерени християни ти помагат колкото могат със съветите си /някои от тях с опит в живота , с преживени страдания, и т.н./ , а ти не та не - едва ли не никой не може да те разбире.
Потърси свещеник, който ще вникне в проблема ти, а едновременно с това търси добър лекар-специалист.
Бог да ти помага.

Ех, да имахме вяра колкото синапено зрънце.....


-------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.