Е защо да тръгна в обратната на греха посока? Щом не мразя нещо, каква е причината да страня от него? Ще кажеш - последствията. Добре, но аз няма да мразя и последствията. След като не ги мразя, каква е причината да искам да ги избегна? Няма причина. Щом не мразя греха, значи той не е нещо лошо.
Ние трябва да сме изпълнени с любов. Обаче също толкова основен закон, колкото онзи за привличането, е и този, че не може да нямаме отношение. Ако отношението към нещо не е любов, какво да е? А как да обичам това, което разрушава човека? Не го обичам, мразя го и се старая да го мразя, защото ако проявя и най-малко снизхождение към греха, това е равносилно на омраза към човека.
Не можем постоянно да се изкривяваме и да си мислим, че всичко е наред. Любовта е основното, но за да се научим да обичаме това, което може да се обича, трябва да се научим да мразим онова, което не може да се обича. Това не е онази омраза, която е себична и разрушава човека. Онази омраза е към друг човек или Божие създание, тя по същество е омраза към себе си, защото ние също сме Божии създания. Обаче да се мрази това, което е противно на Божието творение, е неизбено. Иначе няма никакво основание да се борим с него. Ако пък не се борим, няма как да бъдем спасени от него и ще погинем с него.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|