Аз не отхвърлям критиката. Както отбеляза и сама, ние също знаем тези отрицателни явления. Соченето с пръст не е градивна критика, а отрицание. А съветите на неградивната критика не следва да се вземат под внимание, а само фактите. Е, фактите вече са ни известни, излишна е просто.

”Формално кръстен” е неточен израз, обозначаващ кръстен човек, който не вярва както вярва Църквата. Това хубаво - не следва да има такива. Но казвам ”неточен”, понеже кръщението му е валидно и не може да се повтори. Какво да правим след като има обаче такива хора? Да ги сочим с пръст едва ли е решение. Дори не е наченка на решение.

Очевидно е какво следва да се направи - трябва да се ограмотят по подходящ начин в какво вярва Църквата. Очевидно протестантите тук нищо не могат да помогнат, понеже създават конфронтация. Най-много да вземат да агитират някой такъв и да го кръстят наново, което е кощунство. Далавераджиите също са безполезни.

Нашата работа е да благовестим на достатъчното много хора, които са около нас и познаваме добре. А най-подходящият начин е да го направим с примера си. Това е бавен процес, който изисква търпение. Изисква процес на узряване. Чрез приобщаване към обичаите човек, ако не е съвсем затъпял, би започнал да си задава въпросите, които ще го доведат до истината. Чрез приобщаването към храма и църковната служба, дори това да започва с една свещичка по Великден, човек се движи в някаква посока. И когато в живота му Бог му изпрати нещастие той именно чрез тези на вид безполезни връзки с вярата ще започне да се обръща към Него все повече и повече.

Трябва да се работи с всеки поотделно, площадните евангелизации са утопия, не става така. Но как да се увенчае с успех търпеливото очакване (което в никой случай не е пасивно), ако някой все мъти водата? Все търси далавери и сочи с пръст? Все говори колко неправилна вяра е Православието и пробутва своите си разбирания като автентично християнство? Неуморно разрушава дори и крехките връзки с вярата, наричайки ги идолопоклонство и суеверие, и насажда плевелите на самоувереното си изкривено учение?

Ако разбираме протестантите като религиозно малцинство, то това е определението за секта - религиозно малцинство, отделено от цялото. Ако пък не са отделено - да дойдат да събират с нас. В една изначално християнска земя никой не ги е канил да ”просвещават” народа мътейки водата. Единството на Църквата означава, че мисионерът ще съдейства на местните членове на Църквата като се подчинява на църковната йерархия. Когато св.Кирил отишъл да проповядва в Панония, той първо отишъл в Рим, чийто епископ е отговорен за нея, за да поиска благословение за това, а не се хванал на своя глава да прави каквото намери за добре. Независимо, че римската йерархия създала много спънки на свв.братя. Иначе много обичаме да ги сочим за пример, но доколко следваме техния пример наистина?

Ако пък не ни имат за Църква - тогава защо реват, че ги считаме за сектанти след като учението им се е пръкнало преди 2-3 века?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."