Искаш да кажеш, че съм се чалнал и не знам какво пиша ли? Определено това го има у протестантите - съзнанието за рязка граница между вярващ и невярващ. Аз разбира се не отричам, че има такава, но това е в по-различен смисъл. Например човешкото тяло се различава от останалото пространство, така че всеки може да каже - това е човек, а това е нещо друго. Обаче рязка граница не съществува на микрониво - там където свършва последната клетъчна стена от човешката кожа и започва останалото пространство - няма такова нещо. За протестанта съществува момент на повярването, оттогава човек става християнин. Ти самият потвърждаваш това, а протестираш срещу мен. Тогава пак питам - как ще обясниш непрекъснатото сочене на ”формално кръстените”?

Както сам се изрази веднъж - не е нужно да ставаш последовател на едно учение за да го познаваш достатъчно добре.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."