"И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. . ."[Мат.,19:16-23]
"обичай ближния си като себе си."
Интересно е да отбележим, че тази заповед я няма в Декалога. Срещаме я в книга Левит, но ето че в Евангелието си Господ я поставя наравно с другите заповеди, при все, че тя стои по-горе от тях [Мат.,22:35-39].
Но нека проследим продължението на тази случка:
". . . Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;"
Какво прави впечатление на първо място в тази случка ? Това, че този младеж не бил искрен, затова и въпросите му били суетни, а отговорите му лъжовни.
"защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог.", го провокирал риторично Господ, показвайки ни че този човек лицемерничи - човекът се обърнал към Спасителя с думите "Учителю благий", въпреки че не вярвал, че пред него стои Самият Бог.
Младежът излъгал и затова, че обича ближните си като себе си. Защо ? Защото ако беше обратното, той щеше да обича и Бога, и нямаше как да не Го познае. Понеже няма човек който да обича Бога, ако не обича ближните си - това просто е несъвместимо, то е невъзможно.
Този момък обичал по-вече земното, преходното богатство, отколкото "съкровището на небето" - онова Бог_атство в Царството Небесно, което е вечният живот в Бога. Той бил така привързан към суетата на този този свят, че тя му станала цел, забравяйки за Целта. "Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот."
Не се ли уподобяваме и ние с този младеж в ежедневието си - уж търсим Бога, а от непрестанното мислене за житейските грижи почти не ни остава време за Него. "Пишем" се християни, а разпъваме Христос в ближните си, понякога "дори" с една дума, с един поглед. А колко важно е да се стремим да проявяваме обич към ближните - иначе как ще обичаме Бога.
"И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците." [Мат.,22:35-39]
"целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.", настоява и ап. Павел, в Посланието си до Галатяни [5:15]
"Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и в с я к а друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона." [Рим.,13:9-10]
". . .на тия две [най-големи] заповеди се крепи целият закон и пророците." , откровява Господ.
Обичай ближния като себе си – тази заповед не заменя ли 6-тях заповеди на Мойсей. А Обичай Бога с цялото си сърце – първите 4-ри ? Заповедта за любовта е сърцевината на всичките заповеди на Новия Завет. Любовта, която никога не отпада (1 Кор. 13:8) - нито в този, нито в онзи свят, и която е "гарант" за изпълнение на закона.
Редактирано от Eжko_ на 30.07.07 21:34.
|