Започнеш ли да разговаряш с Господ,работата е сериозна,но започне ли Той да ти отговаря...Впрочем,за какво молиш Господ?Той не знае ли от какво имаш нужда още преди да го помолиш?Или се кефи на молбите ти,на сълзите в очите на страдащите...Защо са му на Бог думи,Той не знае ли състоянието на душата ти?Колко нещастници са го молили да спаси умиращото им дете,колко сълзи са проляли,но Той не ги е чул.Защото,ако аз с грешната ми душа бях Бог,нямаше да устоя на сълзите в детските очи.И защо са тия сълзи,кому е нужно това страдание...На Бог?Кому е нужна смърта на едно невинно същество;какво доказва тя?
Кажи ми,Тимотее,ако за цялото човешко спасение,щастие или както там искаш го наречи,е необходима смърта на едно единствено малко детенце и ти имаш власта да решиш...кажи ми какво ще направиш?Виждал ли си огромните очи на умиращо дете?Търсил ли си в тях Господ?Намирал ли си го? А Ако беше твое дете?Дали ще си като Йов?
И моля те,не започвай с приказките за изпитанията дето ни праща Господ?Какво ти разбира това дете от изпитания? Е,добре,ще станеш като Йов,няма да се разбунтуваш,ще благославяш Господа и в скръбта си.И ще се "спасиш".Как?С цената на нечия смърт?Това дете ще натори желаното ти спасение?Ще си отиде непознало смях,радост,тъга и надежда?Бог ще си докаже,че много го обичаш,сякаш той не знае това и сякаш незнае как би постъпил в беда и нещастие.Що за безмислица.Седнали Бог и Сатаната да разиграват на карти многострадалния Йов.Не ща аз ничия смърт да трасира пъття на "спасението " ми.И смърта на Христос не ща.Не искам страдание и не искам вечно да съм задължена някому,па бил той и Бог.Искам безкрайно пространство и безкрайна тишина.
|