А, фарисеите със сигурност са били по-добри от нас, най-малкото редовно са постели А че хипотетично бихме разпнали Христа и сега - да, това е сигурно. Най-малкото ежедневно Го разпваме с греховете си...
Но има някакво всеобщо неразбиране - че целта на православните е да се тупат в гърдите - "ето ние сме правите, щото сме приемствени". Че подобно на фарисеите, са затворена секта чиято единствена задача е да отбраняват приемствеността и, разбира се - да анатемосват и отлъчват и най-малката проява на еретизъм. И това с цел да казват - "само ние сме праведните!", а останалата еретишка паплач, или изобщо различните - на кладата, в ада, на бунището на историята и т.н... Айде моля ви се
Не е това целта на православната църква - да влиза в кръгова отбрана срещу всичко различно. Целта на Църквата, вярвам тук ще се съгласиш, е да преподава на хората Христос но да не се отклоняваме от въпроса.
Та говорейки за себе си поне, не съм православен заради някаква защита от инакомислещата "еретишка гмеж", скрит зад дебелата стена от историко-естетическо-богословско наследство и пр. Не, и ще го кажа просто - в църквата съм заради Христос. Вярвам че това е същата църква, основана от апостолите. Тук е ролята на приемствеността, не пазенето на доктринална идентичност на всяка цена и превръщането в затворено общество подобно на древния Израил, където, знаем, целта е била съвсем друга. Вярвам на думите на Христос че "портите адови няма да й надделеят", също и че църквата е Божие дело, а не човешко, и няма как да се разруши от хора. Разбира се, чудесно знам че в Църквата има много непокаяли се грешници, един които съм и аз разбира се. Но не съм християнин заради тях. За мен не е фатално че, извинявам се - алитерал-икономист като Кирил Варненски, или възгордяващият се Николай Пловдивски, имат апостолска приемственост. Да, безпокои ме, но няма да напусна Църквата заради тях. Те ще отговарят за себе си, а всички ще отговаряме пред Христос...
Ако ти обаче приемаш че църквата не е същата, че е отстъпила, примерно в края на първи век, с умирането на апостолите - то, извинявай, Божият промисъл ще да е бил твърде плитък и кратковременен, нещо накуцва тук...
Извинявам се за внезапната изповед. Да, бих дошъл на драго сърце на 14-и, но няма да съм в София за съжаление. По-нататък, живот и здраве. поздрави
|