Тълкувам ги много просто и ясно. Правило 8 на Апостолите задължава всички свещенослужители на литургия да вземат причастие и този който не вземе, да предостави ПРИЧИНИ за това. Ако причините са основателни за Църквата, той няма да бъде отлъчен от църковно общение.

Същото и за пасомите. Ти си казваш греховете - пред свещеника - изпитваш себе си - и свещеника разбира и преценява можеш ли да се причастиш или не.

Ако той каже че можеш, а ти не искаш, - отлъчваш се от църковно общение. Кое не разбираш? Сам не можеш да решаваш. Така са уловени много хора с тая хитра дяволска уловка - "аз не съм достоен за причастие"...

Самото осъзнаване на твоето недостойнство за причастие ТЕ ПРАВИ ДОСТОЕН!!! Както пише - и самото причастие Е ЗА ПРОШКА НА ГРЕХА!