Ако не мислех, че имаш противоречия със Словото, не бих писал. Ето целия ти абзац:
"Мисля, че не се вписвам в нито една от човешките църкви, което не ми пречи да се впиша в Божията невидима (засега) такава.
Знам, че ти не приемаш никакви чужди мнения извън догматите на твоята църква, но нещата не са толкова елементарни, нито толкова сложни, колкото могат да станат, след като човеците наложат своите си догмати наместо Божиите!
Не пише ли, че всеки, който повярва в Исус ще се спаси?! И че никой не може да Го нарече Господ, освен чрез Святия Дух!? Тогава? "
Считам за много важно да се отбележи това, което и отбелязах - дори някой искрено да мисли, че нарича Иисус Господ, това може и да не е така. Но нали той все пак е повярвал в Христос? Чудеса е правил и т.н. И все пак...

Критерият, че сме в Църквата Христова, следователно съвсем не е нашата искрена вяра, че вярваме в Христос. Понеже е писано да имаме непосрамваща вяра. А тази (сама по себе си) според Евангелието може и да посрамва, ако не се е оказала истинска според Бога.

Пише - който върши волята на Моя Отец небесен. Не е ли Божията воля да сме всички едно, както и Синът е едно с Отца Си? Примерно ти считаш Църквата за невидима и не посещаваш никакво събрание на вярващи. Наричаш ги човешки. Нима не съществува днес СЪБРАНИЕ, което да не е човешко според теб? Но тогава къде отиде общението, единството на християните в Бога, след като за тях се оказва непосилно и невъзможно да живеят заедно? Къде отиде видимата страна на Църквата? Ако няма такава, то как можем да сме светилник на света изобщо?!

Критерий за това, че сме в Църквата, е това, че сме послушни на Църквата тъй както сме послушни на Бога и така изпълняваме волята Му. Понеже Църквата Христова е Бого-човешки организъм, Бог е неин глава. Ако аз ти кажа нещо, нима не би ме послушала само защото устата ми ти го е казала, а не аз? Не звучи ли глупаво?

Бог е обещал, че Неговата Църква ще съществува винаги и портите адови няма да й надделеят. А там където е наистина Божията Църква живее Духът Божи, там има единство между хората. И по това познаваме, че сме в нея - по единството ни с останалите й членове.

Но ако страним от всички като пренебрегваме Словото, какво? По-добре е да търсим, зьащото който търси намира и на когото хлопа ще му се отвори. Даже и да сбъркаме днес, утре Бог е силен да ни изправи, защото продължаваме да търсим. Ако пък се задоволяваме с това, че вярваме според нас си в Христос и това ни е достатъчно, тогава как Бог да ни изправи против волята ни?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."