а съботата за човека! Не са мои думи, божествени са. Пък и всичко това е формализъм. Да се спазва някаква традиция с любов и почит е прекрасно. Но не бива тя да се абсолютизира. Руснаците и гърците наричат неделята "ден на въскресението", така че има логика в това да се празнува съботата... в неделя. Кой както иска. Когато е съставял Медиоланския едикт, св. император Константин е включил вътре няколо много интересни думи: "безсмъртното божество не може да бъде ограничено в рамките на някаква си религия...", а религия за римляните (тук и Ласт Роман може да потвърди) означава целият багаж ритуали и обреди, които свързват божеството с човека. Така че не обичаите ни при молитва, служба или празнуване са определящи за това доколко сме християни, а вътрешната убеденост и ежедневните дела.

Но много се разприказвах... Обичаите все пак имат своя висок символичен и драматичен смисъл и е проява на здрав разум човек да следва определена традиция. Вярата си е вяра, но тя трябва да намира израз в повтаряни с почит действия. Това ни прави Църква, тоест общност от вярващи, Божи народ. Така че като лош християнин и добър православен си обичам неделята. Имал съм случаи, в които на събуждане съм си помислял: "Божия неделя е!" и ми е ставало приятно от тази мисъл. Не че и понеделниците не са Божии, но не е същото...

Да се намери равновесието между обредността и живата вяра, така че двете да не могат една без друга - това прави човек християнин, пък и го пази от излишен фанатизъм.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Редактирано от glishev на 20.06.07 13:41.