“А вие недейте се нарича учители;защото един е вашият Учител-Христос,а всички вие сте братя;
И никого на земята недейте нарича свой отец,защото един е вашият Отец,Който е на небесата;
и наставници недейте се нарича;защото един е вашият Наставник-Христос.”

Тези Христови слова не могат да се тълкуват без да се вземе предвид на кого говори Той и в каква връзка го казва. Защото Той каза “извади си окото и го хвърли”, ама никой не го разбира буквално!

Първо той говори на фарисеите, че те не трябва ДА СЕ НАРИЧАТ /сами себе си да наричат учители и наставници от суета и гордост!/

А да наричаме своите свещеници учители може и трябва, защото те учат народа на вярата /Еф.4:11, 1 Кор.12:28-29, Рим. 12:6-7, Иак.3:1/. Св. Ап. Павел сам наричал себе си учител /2 Тим.1:11 и 1 Тим.2:7/, а светите апостоли наричали другите и себе си още и отци /Рим.4:16, Кол.3:21, Деян. 7:2, 1 Йоан 2:1, 2:12-14 и 18, Гал.4:19/.

Цялата изобличителна реч на Христос е против фарисеите и книжниците – това се разбира лесно от 23-ти стих: “Давате десятък...” – такъв данък десятък НЕ СА давали нито старозаветните нито новозаветните свещеници, а напротив, те са получавали такъв /Евр.7:5, Числа 18:2/. Следователно думите на Христос не важат за свещениците! Затова Апостолите не противоречали на Христос и ние не Му противоречим като наричаме отци, тия които в светите тайнства духовно раждат деца и казваме наставници на онези, които ни наставляват на добър живот и в истините на вярата.

Наистина трябва да сложим точна на този разговор. Мисля че всичко стана ясно.
Хората могат да сгрешат – Църквата –не! Защото има Дух Свети!