За владиката мисълта ми беше защо е ДЯДО, а не владика. Защото нали обясни на жената - ако злати777 е такава, защо трябва да казва на свещеника "татко" или "баща", сега остава по същия начин да изведеш от Писанието и ДЯДО владиката.
Обаче аз бях решил в себе си да не пиша своите възражения по въпроса за "отеца", защото както ти посочи в друга тема, след като на Наско Шиников нещо не му харесва,това нищо не значи. В този смисъл няма никакво значение какви са моите възражения - все пак най-великия православен аргумент винаги се е състоял в максимата "прави сме, защото сме православни, апропо, православни сме, защото сме прави". Така че няма никакво значение какво казват външните на православието хора - и това е разбираемо.
Но тъй като в момента към мен има отправен въпрос, аз все пак трябва да отговоря, за да не остане впечатлението, че си общуваме чрез несвързани помежду им въпроси. Та, за ап. Павел исках да уточня следното - ап. Павел е "родил Онисима" чрез благовестието. Тоест, Онисима е повярвал пряко в Христа чрез него. Да не искаш да ми кажеш, че в една епархия ВСИЧКИ са "родени в Христа" от свещеника, тъй както Павел е "родил" Онисима? Това е смешно и невярно, най-вече - просто ап. Павел говори за друг тип отношения.
За дякон Стефан е същото - тъй като православието недолюбва всичко еврейско и старозаветно, може би е трудно да си представи, че обръщението "бащи" в онова време и култура е звучало много по-различно. За семитската култура е нормално човек да се обърне почтително към по-възрастен човек, особено към МНОГО такива с обръщението "бащи", което е част от културата в Близкия изток и това, че на някой е хрумнало да го терминологизира после, не говори в полза на този, дето го прави. Сега ще ми кажеш, че и в Псалмите като се говори за "бащите ни в пустинята", това също е аргумент за "татковщината" на православните свещеници? Ако успеееш и това да ми докараш, ще те призная за онова, което свещеник Матей Преображенски пише за протестантите: че "си мислят, че Писанието е ластично и колко по го дърпат, толко по се разтяга". Така че обръщението "братя и отци" ми говори много неща, но очевидно различни...
Но така или иначе, съм на принципа като с иконите - само по себе си това не ме дразни чаааак пък толкова, дразни ме като почне някой да ми го превръща в някакъв велик въпрос. Да не мислиш, че не се дразня и на протестанти, дето се хващат за това като за нещо съдбоносно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите