А бе, как не седнете първо да прочетете нещо извън това, което ви наливат в главите и да изтрескате за пореден път глупост.

От 7 век едно и също ви се повтаря.


Философската основа на иконопочитанието е явяването в плът, в материя на втория ипостас на троичния Бог. Ето какво казва патриарх Герман:

"Във вечна памет на живота и в плът на нашия Господ Иисус Христос, на Неговото страдание, на Неговата смърт, носеща спасение, и на изкуплението на света, което е резултат от тях, ние сме приели традицията да Го изобразяваме в човешкия Му облик, т.е., във видимото Му Богоявление, разбирайки, че по този начин прославяме унижението на Бога Слово".

Сходен е и основният аргумент на Йоан Дамаскин в защита на иконопочитанието:

"Аз представям Бога, невидимия Бог, не като невидим, а дотолкова, доколкото Той е станал видим за нас по причастност на плътта и кръвта."
"... след като Бог се е явил телом и е живял сред хората, аз мога да изобразя това, което е видимо в Бога. Аз не почитам материята, но почитам създателя на материята, Който е станал материя зарад мен, Който е приел живот в плът и Който чрез материята е постигнал моето спасение".



А ето и целият

Догмат за иконопочитанието
на триста шестдесет и седемте свети отци
на Седмия вселенски събор в Никея (787 г.)


Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.

То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.

Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.

Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:

честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието.

Не пишете на идиотица, а на кирилица !