Ами виж как го пише в линка, който е дал римлянина - анти_дор, което е преведено буквално - вместо_дар, аз поне без да разбирам много от гръцки виждам доста общо с ана_фора. Иначе да - думата анафора е точно това, което казваш. Възможно е да се използва в двояк смисъл, или пък аз да не съм разбрал правилно.

Нафората не може да бъде епитимия, епитимията се състои в лишаването от причастие, а не в заместването му с нещо друго, по-маловажно. Нафората е утешение и благословение. Можем да я вземаме всеки ден сутрин след молитва, но далеч не всеки ден можем да ходим на литургия, какво остава да се мисли за причастие!? Дори да говорим за причащаване всяка неделя (което в наши дни е силно невероятно нещо), то останалите 6 (в най-добрия случай) дни?! Така че благо си е и още как.

Традицията предполагам не е от първите векове, но едва ли е по-нова от 4-5-ти век.

Колкото до честотата на причащаване... Много пъти е ставало дума тук, едни казват едно, други-друго. За мен едно е абсолютно сигурно, че честотата трябва да ОТГОВАРЯ на нашето духовно разположение. По-рядкото клони към нерадение, по-честото към презрение. Един критерий, който ни е даден, е че този, в когото причастието не е дало плод, се е причастил недостойно.

Не бива да се поставят изисквания за честотата на причащаване - примерно на всяка литургия. Хубаво, какво правим, ако някой не спазва това? Резултатът ще е много напуснали Църквата. Ако пък кажем, че човек трябва да се причащава безусловно (т.е. не изисква никакви усилия от негова страна) и всеки път, това няма да изгони хората от Църквата, но те ще влязат в противоречие и то сериозно вземайки причастието подобно на нафора и дори още по-зле.

Ако някой се лишава от причастие поради нерадение какво можем да направим? Най-голямата епитимия е да го лишим от причастие, просто не върши работа. Най-лесно е да му кажем, че няма никакъв проблем да взема, ако няма наложена епитимия. Но тайнството на спасението не е когато Бог действа в нас без ние да имаме някакво отношение към това, а когато ние активно съдействаме на Божията благодат. Тогава дали е по-добре да изопачим основен принцип на Христовото учение? Именно готовността ни да съдействаме на Божията благодат определя честотата на причащаване.

Да, няма обективна причина да не вземаме причастие. Обаче няма обективна причина и да грешим. И все пак го правим и никой не е измислил как да сложи норма върху грешенето. Така че трябва да се примирим с това, че субективният фактор носи главната роля тук.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."