”безцърковниците защо да не ги поканем на нашето стъпало?”
Защото е смешна и жалка картинка нашето стъпало. Та как бихме ги поканили? Нашето стъпало на никого не може да бъде за пример, аз бих изпитвал крайно неудобство, ако съзнавам, че каня човека при себе си, а не при Бога.

И после - между нашето стъпало и това на нецърковниците има няколко етажа стъпала. Ако да говреше на духовни великани, които биха могли да вземат няколко етажа на една крачка, не бих казал нищо. Но в такъв случай ние ли бихме могли да ги поучим!?

А ти все пак показваш, че говориш на духовни джуджета. Разбирай какво ти говоря - за тях всяко стъпало е трудно. Така че помисли си колко постепенност трябва и усилия за да изкачат няколко етажа до теб. И после си припомни горното, което казах, че нашият етаж е едно нищо и съвсем не гарантира с височината си каквото и да било.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."