Мили ми смехурковци,
ереста е заблуждение в догмата и нейното разбиране. Самата догма в нейните тънкости не е за всекиго и затова е винаги проблемно да се разсъждава много по нея. Но ако човек стигне до грешен извод, докато разсъждава, това е просто човешка грешка, която не задължава непременно към гордост, кръвожадност и т.н. Убеден съм, че множество вярващи англичани например не са автоматично осъдени, само защото следват завещаната им традиция, че Нейно Британско Величество е глава на Църквата. Незнанието и простотата не са грях. Проблемът в случая по-скоро е лично у крал Хенри VІІІ, който стои в основата на такава ерес. Дори в Англия това не е някаква тайна. Струва ми се, че Христос изрично е предупреждавал да се отбягва твърде задълбоченото мислене над догмите на Църквата. Това е опасно преди всичко самите мислители и е вредно за християнската общност, защото може да доведе до раздори (както се случва в действителност). Но дали един чистосърдечен католик или лутеран и т.н., който е въвлечен в раздорите, няма да може да се надява на спасение, защото е действал според учението на уважавани от него религиозни водачи? Смятам, че дълг на православните е даже да се молят за инославните (пък дори и за друговерците), защото това е да обичаш противниците си. Това е и прекрасна форма на молитва - безкористно отправена в полза на друг. това е и урок по смирение в духа на "кротки като гълъби и хитри като змии". Не свещеният ужас и затварянето ще помогнат за приобщаването (и спасяването) на стотиците милиони неправословни.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...