Чакай сега, набъркала си много неща и е станала голяма каша.

Първо пишеш за иконите. Иконите както казах не са кумири, ние не се кланяме нито на дървото, нито на боята. Така че старозаветният текст не се отнася за нашия случай.

А какво са чудотворните икони? Ами същото, което било да кажем сянката на св.Петър: ”А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.” Та какво толкова има, ако сянката на някакъв си човек те осени? Не е ли богохулство да се надяваме на такава помощ, не прилича ли това повече на днешното поклонение пред холивудските звезди на киното? Къде е разликата с езичеството питаш ти! Но не! Библията е категорична - хората са получавали полза според вярата си дори чрез сянката на Божия апостол. Тогава защо ние да не получаваме полза чрез изображенията на светиите? Та не е ли сянката подобно изображение на светия?! С други думи - не бързай да осъждаш, разбери Писанието, помъчи се да разбереш с каква вътрешна нагласа и упование са слагали болните по пътя на апостола, и тогава може би ще ти се проясни какъв смисъл влагаме и ние в иконите.

Това за възкресението на светиите е нелепо. Както знаеш има две раждания и две смърти. Също и две възкресения. Тук се говори за второто възкресение, а не за първото. Светиите са живи В Бога според Неговите обещания. Не казва ли Христос на разбойника до Себе Си на кръста - ще бъдеш ДНЕС в рая? След като ще бъде в рая, с тяло ли или без? Естествено, че без. Но това не му пречи да населява рая и разбира се да общува молитвено с Бога. За никой от райските обитатели това не е невъзможно. Още по малко за приятелите Божии.

Нима ти не молиш своите приятели ”моли се за мен”? Ако не, каква християнка може да бъдеш? Ако пък да, нима ги приемаш за свои посредници с Бога? Но те СА ти посредници и застъпници пред Бога, независимо, че това никак не унищожава пряката ти връзка с Него... Колко повече могат да ни помогнат тези, чрез които още докато са били живи (а и подир смъртта им) Бог е правил Своите чудеса и е помагал на Своите Си.

Който е ял от Хляба на Живота и е пил от Живата вода, той трудно ще се засити с оскъдните корички, с които се опитваш да го нахраниш. Но ти едва ли сега ще разбереш какво ти казвам. Не е добре човек да е толкова абсолютно сигурен и убеден в своето разбиране на Библията (нежелаейки да чуе друг авторитет, освен себе си). Понеже това наше разбиране не е от Бога и няма как да бъде, понеже Бог уважава нашия избор. Ако слушаме само своя си разум, то в Библията ще намерим ЕДИНСТВЕНО ТОВА, което ВЕЧЕ ИМАМЕ в себе си. А в себе си имаме греха и жилото на смъртта. За такъв човек Библията повече не е Божието слово, а неговото собствено изобличение и осъждане, което той за съжаление не разбира и не проумява. И как да проумее нещо толкова високо и боговдъхновено, след като си е сложил за ограничение собствения си разум и способности. Нещастен е човекът, който не вижда и не разбира това, понеже то се превръща в неговия собствен ад, в неговото добре прикривано дори от себе си нежелание да вижда Бога. Някога еврейският народ със своите първосвещеници начело, бидейки дълбоко уверен в себе си, че представлява Божие наследие и обещание, разпна Бога без дори да се замисли или помае, с убеденост, че върши правдата и служи на Бога. По този път вървят и такива християни...