Христос иска да Го почитаме и да Му отдаваме поклонение. Това е безпорно.

Има древно предание за изцелението на едеския цар Авгар, който изпратил художник да нарисува Спасителя. Художникът не успял да стори това, но сам Господ взел кърпа и по чудесен начин оставил лика Си върху нея. Това изображение било съхранено чак до превземането на Константинопол от латинците, които го отмъкнали. Корабът, с който било пренасяно, потънал. Това е несъмнено Предание, то не противоречи на Писанието по никакъв начин. И освен това свидетелства, че Господ не е имал против да Го изобразяваме така, както мнозина свидетели са Го виждали.

Заповедта гласи - не си прави никакво изображение! Какво не е ясно тук? Забранено е било рисуването на каквито и да е живи същества? Ето мюсюлманите спазват това стриктно! Но това ли е същността? Ако беше това същността, как Бог е заповядал в скинията да се сложат изображения на херувими? Нима Бог Си противоречи? Съвсем не. Просто Той е забранил да се правят изображения на разни същества с цел идолопоклонство, т.е. забранил е да се правят идоли. Подчертавам - ИДОЛИ!

Обаче ние не правим идоли. От иконите ли очаквме помощ? И на иконите ли се покланяме? На дървото и боята?! Това е абсурдно. Всеки търси помощ от Бога, от св.Богородица, от Неговите светии, а не от камъни, бои и дървета. Следователно не можем да бъдем упрекнати за иконопочитанието.

Но ще кажете - ако не е нещо лошо, къде е заповядано това? Не всяко нещо е заповядано буквално. Примерно никой не ни е заповядал да дишаме. Но ние го правим. А има и такива хора, които посвещават живота си до последния дъх на Господа. Но къде е писано да дишаме заради Господа?!

Бог е Този, който ни е дал душата и е вложил в нея Своя образ. Следователно Бог е Този, Който е направил първата Си икона - човека.

В Библията пише - ”и Словото стана плът”. Това се отнася не само за Въплъщението на Бог Слово, но също и за въплъщението на Божието слово - Библията, където чрез визуални изображения на звуците е предадена не само речта, но основно това, което стои много по-високо от речта - Божието слово. Това отново е икона на Бога, която сам Бог чрез свети човеци изобрази.

Той още ни е дал всичките ни способности. Включително способността чрез изображения да изразяваме мислите и нагласите си, т.е. да въплъщаваме в изображението смисъл. И всичко, което ни е дал, ни го е дал за да славим Него, от Когото е всичко. Иконописта е развитие именно на тази способност на човека, тя е Божи дар. Нима е възможно по такъв механичен начин Бог да ни забрани да изразяваме в краски религиозното си чувство и начин на възприемане на духовното? Не и пак не.

Божиите дарования са нещо велико. Не бива заради суеверен страх, прикрит зад мнимо благочестие, да заравяме талантите си и да не ги употребяваме за Божия слава. Не бива в една уста с мързеливия слуга да казваме по повод ”забраната” за въплъщаване на религиозните ни чувства в краски - ”аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето”. Т.е. - имах възможност да направя това, понеже ти си ми я дал, но понеже си жесток и си ми забранил - ето ти я възможността, не съм я използвал.

Човек трябва да има духовна разсъдителност. Ако пък няма, нека се моли на Бога да му даде. И да бъде послушен на Църквата Божия, в която обитава Светия Дух. Не е възможно да угоди на Бога по друг начин.