"За това не можен да видим земното минало чрез светлината - няма наличното разстояние!

Хм? Нали? "

Ами, какво да ти кажа. Тука се намесват други фактори. Значи, гравитацията във вселената изкривява пространството и времето. Т.е. изкривява се геометрията. В крайна сметка, колкото и да вървиш по вселената, няма да стигнеш до някаква граница - до тука е вселената, нататък няма. Макар че, според представата за Големият взрив вселената трябва да има крайни характеристики - крайна маса, краен обем, краен брой частици, краен диаметър във всеки момент. Демек, имаме крайна, но безгранична вселена (най-просто е да си представиш двумерната повърхност на земното кълбо - крайна е по площ, но колкото и да се движиш по правите линии, в случая меридианите, никога няма да стугнеш граница, от която да паднеш от земята.

Та, това изкривяване на геометрията придава много интересни свойства, макар че е трудно представимо - геометрията на вселената е четиримерна, а ние сме свикнали да възприемаме (и мислим съответно) само тримерно. Та, при един особен род изкривяване на геометрията, след още 13.5 милиарда години сигналите от земята ще направят пълно кръгче :) Само че, науката показва че точно това изкривяване не се реализира. Така че миналото на земята няма да го виждаме.


"Гери това горното ако има смисъл...следва ли, че ако някой се отдалечи в незнам каква посока напред в бъдещето, на опредлени разстояния ще може по етапно да видим земното минало, като светлини от фенерче?"

Не. Защото светлината винаги ще се разпространява по-бързо от него. При отдалечаването си той ще вижда настоящето, но разтегнато, на забавен кадър, защото светлината от настоящето постепенно ще го достига и задминава. Той няма да може да догони светлината, която носи информация за миналото.


"Изобщо как се разширява вселената, за да виждаме тази светлина?
Като една точка и в кръг уголемен обем? (много идиотски го описвам, но съм дребна душа:)))) "

Ами удобен наглед на разширяването е балонът. Ако си представиш ПОВЪРХНОСТТА на балона за вселената, и отбележиш на нея произволни точки - галактики, като надуваш балона ще забележиш че всяка точка се отдалечава от всички останали (абстрахирай се от въздуха в балона, той не е част от вселената, ползуваме балон само защото е близък като наглед). Разширяването е допълнителен процес, който променя малко свойствата на далечната светлина, избутва я към червения край на спектъра.

А светлината от Юпитер, която попада в очите ни се губи, иначе няма как да виждаме. За щастие от Юпитер идва доста светлина, така че голяма част от нея продължава,. Например след 4.2 години същото фенерче ще го видят на Алфа Кентавър, след около 8 години - на Сириус, и т.н. Дотогава притежателят на фенерчето може да не е на Юпитер, може да не е жив. Но светлината ще се разпространява почти неограничено - до Голямото Пукване на вселената след стотина милиарда години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите