"""В темата си "До *въпрос* за многоженството" Аби е направила много хубав анализ на тоя евангелски текст. За да разбираме Новия Завет, трябва да познаваме Стария. Спасителят е говорил на евреи, на познаващи в тънкост Закона и въз основа на Закона. БОГОХУЛНИ са по-скоро представите на мнозина православни антисемити - представи чисто еретически, маркионитски! - че Новия Завет е отрицание на Стария и пр и пр."""

Старият Завет намира своето изпълнение – Господ Иисус Христос. Думата „изпълнение” -(pleroma) означава п ъ л н о т а, завършеност постигане на всичко, което е било цел. Затова и Господ говори, че не е дошъл да наруши Закона или пророчествата, но да ги из_пълни - именно в Него те намират своето из_пълнение, своята цел и своя смисъл.

Христос, като Законодател и на двата Завета обновява Стария и дава н о в и заповеди (Мат. 5-7 гл.) ставайки завършек на Закона (Рим.,10:4). Тези нови Христови заповеди не са отрицание на старозаветните - напротив, те са СВИСШЕ одухотворяване на старозаветните, за да се даде възможност на човека да стъпи на пътя към богоуподобяването, на пътя към съвършенството.

Новият Завет превъзхожда Стария, както тялото своята сянка.

"Христос стана за нас (новозаветните) “Ходатай на по-добър завет , основан на по-добри обещания. Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. . . Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване. " (Евреи, 8:6-13, сравни Иер., 31:31-32)

Заповедта за преминаване от старото (вехтото) към новото (съвършенното), Ходатаят на Новия Завет и Господ наш Иисус Христос изрича по един недвусмислен категоричен начин:

"Слушалили сте, че бе казано на древните” . . . . . .
“Аз пък ви казвам”. . . (Мат., глава 5)

Това са в с е заповеди за преминаване от Мойсеевия закон, към Христовата Истина, от Стария Завет, към Ходатая на по-добрия такъв [Завет], ставайки Христови подражатели.

"защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа. " (Йоан, 1:17), и защото ” з а в ъ р ш ъ к на закона е Христос ” (Рим., 10:4)

Неслучайно Господ казал, че ако нашата праведност не надмине праведността на фарисеите [праведност изградена изцяло върху Стария Завет], няма да влезем в царството небесно. "[Мат.,5:20]

Това не трябва да ни води до мисълта, че Старият Завет вече ни е съвсем непотребен, че след като имаме Нов Завет, ние вече изобщо не се нуждаем от Стария. Без Стария Завет, Новият не може да бъде разбран в дълбочина и стои някак си откъснат и фрагментарен. Отношението между Стария и Новия Завет правилно е схванато и изказано от св. Августин, който пише:

„Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия”.

И тъй, целта на новия Закон (Новия Завет) е да даде възможност на целия човешки род (на повярвалите в Негово име) не само да се спаси и да има вечен живот в Христа и с Христа, но и възможност за достигане на Божието съвършенство, на теосисът (обожението). Ние християните, нямаме нужда от по-примитивния закон на Стария Завет, защото трябва да се стремим имено към пълното съвършенство, каквото е Божието съвършенство.

. . .

Редактирано от Eжko_ на 09.01.07 17:02.