Така е добре, но Т А К А е още по-добре / Религия и мистика / Православие

"желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. " (1 Кор. 7:7-9 )

Думите на апостола са непонятни, ако не си спомним притчата на Христос за талантите. За този, комуто е дадено много, има особени съвети (именно съвети, а не заповеди).

За разбирането на тези думи трябва да се отдалечим от битовото възприемане на обстоятелствата от собствения живот. Тук има фундаментален нравствен въпрос. Нравственото съзнание знае, че в света на ценностите има й е р а р х и я. Светът на етиката не се свежда до осъзнаването на конфликта между доброто и злото. В света, който е открай докрай нравствено устроен, се случва постоянно съпоставяне на доброто и по-доброто, на високото и още по-високото. Това не е антагонизъм, а съпоставяне на йерархични нива.

Хайде да се отвлечем малко от женската тема и да си спомним думите на Христос: "Ако някой не възненавиди баща си и майка си, той не е достоен за Мене“. Тези думи извикват много възмущение у мнозина : - Вашият Христос и вашето Евангелие проповядват разрушение на семейството и ненавист!...“

Но спрете емоциите за секунда. Никой текст не трябва да се разбира вън от контекста. Кажете: Библията в нейната цялост книга благославяща семейството и почитта към родителите ли е, или пък проповядваща разрушаване на семейните връзки ? Очевидно е, че Библията е твърде семейна книга, в нея цари автентичен култ към брака. Хората, които са нямали деца, са се считали за нещастни и дори за проклети... Значи, ако не искаме да противопоставим един стих на цялото Писание, сме длъжни да намерим по-сериозно негово тълкуване.

Да си представим, че с някое семейство се е случил някакъв религиозен "катаклизъм": инерцията на семейната традиция не позволява обръщането на юношата към Христос.

Младият човек е дочул зова на Христос, устремил се към твърде рисковано бъдеще, а родителите възпират неговия порив, изискват да бъде „като всички“.

Какво да прави? Човек - в частност и този юноша - трябва да реши кой е той преди всичко: „Аз съм син на родителите си, техен отглас, техен плод, или съм нещо самостоятелно?“. Изискването на природното сродство, природната идентичност встъпва в противоречие със самопознанието на човека, с опита му да открие своя път. И ако бащата започне да крещи: „Как си посмял, мерзавецо, да отидеш в семинарията, когато твоят дядо е бил партизанин, аз целият си живот съм отдал в служба на комунистическата партия и пр. и пр., в такъв случай не трябва ли да отвърне: „Тате, аз много те обичам. Но за да бъде всичко добре между нас, не убивай, моля те, тази вяра, тази любов, която се е родила сега у мен. Любовта към Христа. А след това, като освободиш сърцето ми, ние с теб ще намерим общ език“.

Човек трябва да реши кое в него е по-важно: собственото му име или бащиното и фамилията. Това е изборът между миналото и бъдещето, между произходът и призванието.

Така в Новия завет се възпитава осъзната йерархия на ценностите: "Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно“. Или: "Така е добре, но ето така е по-добре“...

Така следва да се разбират и думите на апостол Павел. Той благославя брака, но и казва: - За тези горещи сърца, които търсят нещо повече, търсят всецяло служене на духовното възрастване, всецяло служене на хората и Христа, за тях аз благославям безбрачието:

" Нежененият се грижи за Господните работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. . . Който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, b]по-добре[ прави." (1 Кор. 7:32-33, 38) .

. . .

В постинга са използвани материали на Владимир Легойда от "Тайната на пола в православната традиция. Беседа с дякон Андрей Кураев" с незначителна редакция.