Re: според брат Гугъл, / Религия и мистика / Православие

Ами - имаш определението на св Василий и както виждаш, формално покойният проф, Коев се придържа към него. В същото време, в икуменически дух, се правят много коварни корекции на определението на св Василий! Ереста била "волно или неволно отклонение от творчески богослови", а "разкола" - (сектата - абсолютно едно и също е, да оставим светската представа за секта) - било злонамерено рзделение от борба за власт и пр... Демек - с еретиците може да се молим и да другаруваме, а разколниците - бой с палките по главата.

Ясно е 1. че ереста е много по-зло и опасно падение от разкола, защото ереста изопачава самите верски истини, докато разкола засяга недогматични проблеми. Еретиците са разцепвали Църквата и застрашавали самото й съществуване, оставали са шепичка верни, от които по чудо Бог възстановявал Православието, за да остане верен на думите Си, че и портите адови (под които св Отци разбират устата на еретиците...) няма да надделеят. Обратно - евентуално тържество на един разкол не застрашава верските истини! Това, че българите по времето на екзархията били "схизматици" и не поменавали цариградския патрика не ги е направило неправославни. Разбира се, това не значи, че разколът е нещо хубаво, но ми се иска да поставим на място нещата, обърнати по икуменически с краката нагоре.

2. Тълкуванието, че аджеба еретиците били някакви добронамерени богослови творци, а разколниците - злонамерени "борци за власт" е абсурдно. Разколите са започвали обикновено по повод нарушения или промени на църковните канони; и двете спорещи страни - защитниците на статуквото и защитниците на промяната - са имали добри намерения, а не някаква "борба за власт" предвид. Едните са търсели икономия, другите "акривия", и в повечето случаи са реагирали на натиск от светската власт. Може да проследим редица примери на разколи и да се убедим в това, ако се почне от разколите през 3-ти век по повод покайната дисциплина и се мине през византийските истории с императорски сватби и нарушения на каноните, руските "староверци" които запазили църковния обряд неповреден от 10-11 век и пр... Може би единствено новостилният разкол с лукавия замисъл да прокара икуменическото съмоление и съсужение не е имал добри намерения в основата си! В тоя смисъл дори и политическия "разкол" в БПЦ - пак до някакви добри намерения опираше - да се скъсат връзките с комунист Държавна Сигурност, да принесе покаяние клирът (не Църквата, както изкарват някои лицемерци!) и пр.

Прочее, не е трудно да се разбере защо е тая тенденция - да се "избели" ереста и да се "очерни" разкола - за да се оправдаят икуменическите сношения с всевъзможни еретици, с които се прегръщаме и целуваме, молим и съслъжим като с най-добри братя, и в същото време да се оправдае искрената омраза към "сектантите" - "старостилци", "зилоти", "политическия разкол" - който по светоотеческото определение не може да бъде и разкол, а си е едно беззаконно сборище и пр. За тия последните - зилоти и пр - думите не достигат на "неопатристите" да обяснят защо нямали благодат, раздирали Хитона на Христа ипр.

Естествено, освен оправданието на икуменизма, трябвало е да ви се проповядва срещу разколниците от "алтернативния синод", затова и абсурдите, до които се стига, че ... ереста е по-леко и по-"невинно" състояние от разкола! Демек - по-добре да си адвентист, тогава ще те уважаваме и ще ти пращаме поздравления за държавните празници и ще идеш в рая, отколкото православен "старостилец", защото последния е "разколник" спрямо официалната църква, "злостно се бори срещу еклисията" и пр.

Но - умному мало довлеет