Отговорът е според моето разбиране, в контекста на темата за многоженството, и едновременно към фамулус и Беатрикс, тъй като въпросите са близки по смисъл.

Проблемите които ви мъчат - формалността на брака, неправилния избор, временността на връзката, силата на връзката в смисъл "чак пък такова голямо единство не може да бъде" - всички те могат да възникнат само като следствие на греха. В чистия случай е абсолютно невъзможно да се появят, в грешния случай ги има.
Всичко тръгва от правилния избор.
Чувал съм за хора които са сключили граждански брак, но не и църковен, защото църковния брак бил сериозна работа, и само първия църковен брак може да бъде благословен ! Представяте ли си ! Тези хора съзнават(или най малкото подозират), че връзката им е временна, и въпреки това са тръгнали да се женят - явно искат да си поиграят на семейни докато си намерят по подходящ партньор ! После защо били разводите. Също и тези които водят подобен на брачен живот без да са женени въобще ?! И защо ли да си създават бюрократични главоболия, след като ясно знаят(или най-малкото подозират) че са заедно само за известно време. Не е ли това чиста проба полигамия ? Каква е разликата дали ще легне човек след 1 година с друга жена, или на следващия ден - мисля само количествена. Още по зле щеше да бъде положението, ако хем съзнаваха временността на връзката си, хем сключваха и църковен брак.

Бог ясно е казал, че само брачното легло е чисто, защото останалото се нарича блудство(за безбрачните) и прелюбодейство(за брачните които изневеряват на съпруга си, което е още по тежък грях от блудството) - смъртни грехове.
А какво е брака - да дадат(по собствено решение взето със свободната им воля) обет пред Бог и обществото за съпружеска вярност, и да получат свише, при самото тайнство чрез благословение от свещеника, божествена благодат освещаваща връзката им. Все едно да кажат - ето това е жената/мъжа на живота ми, и друг(а) никога няма да пожелая.

"Ако двама млади се обичат и станат една плът - извършат телесно общение - трябва ли после да ги оженят и формално, за да се каже, че Бог ги съчетал."

Това първото го правят всички блудници, не е нещо по специално от блудство, що се отнася до оженването - не "да ги оженят", а те сами ако искат тогава се женят, давайки брачен обет. При това те наистина ли го дават, или просто така си приказват, нямайки намерение да го изпълнят, но за да изглежда всичко на мястото си пред останалите ? Това би било наистина по-голям грях от по горе изброените 2.Съчетаване при всички случаи има още при телесното общение без брак, друг въпрос че не е от Бога. А дали при извършването на тайнството има съчетаване от Бог - Бог знае - може да е против Божията воля, но да е по Божие допущение, тъй като Бог понякога допуска да стават неща които са против Неговата воля, заради свободната ни воля. Същото и за "пергишина".

"Друг въпрос - на всяка цена ли трябва да бъде божията воля - независимо от грешния избор, който понякога правим, независимо от каквито и да е несходства, независимо от всичко?
Т.е. Бог създава хората различни по своите заложби, а иска от всяко дърво да се получи свирка ... или по-точно иска от всеки два камъка да се получи единност, когато понякога именно Бог е създал хората такива, че те да не могат да се нагодят едни към други? "

Грешния избор определено не е бил Божията воля, а нашата воля, ние сме искали от двата камъка да правим едно, когато Бог не ги е направил един за друг - в случая вината е изцяло наша - не сме били искрени в сърцето си да разберем дали това което правим е Божията воля за нас - за това Бог ни е оставил да си трошим главите, защото ни е дал свободна воля, и няма да наруши суверенитета и. И за това ние ще отговаряме за греховете си , защото е било напълно в наша власт да ги извършим или не.

"Ако се окаже след време, че този човек се е променил или че самия той се е променил, което е нещо съвсем нормално в днешното динамично време, пак ли трябва да се дават съвети от рода на - "опитай се да запазиш цялото". Ако на "цялото" не му е писано да бъде цяло вечно? Защо трябва да си втълпяваме как цял живот трябва да бъде точно така, когато е противоестествено в доста случаи."

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 7.
10. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, -
11. ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.

Явно дори да се разведе, е по добре да не се жени след това за "правилния човек", може би вече нещата ще са необратимо изпортени и ще стане още по голямо мазило ако се ожени за него.(явно са твърде тежки последствията от неправилния избор в брака)
Сигурно още много може да се коментира каква е правдата в тази заповед, но аз ще се въздържа, само ще подчертая, че това е заповед от Господ.

Да се върнем пак на въпроса с моногамията и полигамията във връзка с правилността на избора на съпруг(а).
Ако всички спазваха твърдо моногмамния закон, т.е. ако знаеха че могат да избират през живота си само веднъж и завинаги, тогава нещата щяха да са много по отговорни, много по трезви, много по чисти, и нямаше да стават такива грешки. Никой нямаше да се доверява на първия порив на сърцето си,щеше да изпитва чувствата си, да се прислушва внимателно в сърцето и съвестта си, защото щеше да знае, че това ще му е човека с който ще живее цял живот, и друг избор няма да има. Тогава щеше да се моли на Бога и да намира точно този човек, който Бог е промислил за него.