Които надявам се ще изяснят някои оттенъци.

Казваш, че човек трябва във всичко да стои зад епископа си, за да не е двуличен. Да пребивава в един ум и едно сърце с него, с други думи. Това безспорно е така. По принцип. В лаборатория, както се казва.

Въпроси:

Трябва ли човек да следва другите в лошото? - Има ли безгрешни хора, такива, при които няма как греховната човешка воля да не "изблъска" благодатното осенение?

Може ли човек да застава зад някого "по принцип", без да го познава и без да е разменил една дума с него? - Колко от 2-та милиона жители напр. на Софийска епархия познават/са говорили с дедо Максим или заместника му?

Сляпото послушание приоритет на новоначалните монаси ли е, или е нещо, което трябва да се следва за цял живот? - Вярно ли е, че най-висшата добродетел е дарът на разсъдливостта?

При избягване на крайностите, не е ли по-добре християнина да изразява несъгласие, да критикува свещеноначалието, търпейки го (като много хора Николай), вместо да обявява недостойния йерарх за неканоничен и да бяга при друг, "по-добродетелен" от него?

Редактирано от krustan на 06.11.06 14:24.