|
" Той е икона на Христос. И всеки, който би допуснал да мисли нещо лошо по отношение на епископа, е по-добре да вземе да плюе върху една икона."-това е нещо като сталинизъм в религията....и е "хлъзгава почва"-толкова , според мен, колкото и това да се отнасяш с неоснователно недоверие към съответната персона(в случая епископ)....
"че не сме един организъм." трябва да ти кажа , че в един организъм има, и съответно органите имат, и автономна (вегетативна) нервна система , освен ЦНС, относителна самостоятелност...
"Тук обсъждах въпроса какво става когато имаме несъгласие с епископа си. По дефиниция това е абсурдно, понеже то значи да имаме несъгласие със самите себе си, понеже противното би означавало, че не сме един организъм. И ето това е, което не можах да обясня в пердния постинг - несъгласието с епископа автоматично означава вътрешно наше дву-личие (поне ако се считаме едно тяло с него). "-това е класически отказ от идентитет, и то не за "сливане" с Божествените енергии и Божията воля, не за стигане до победа и получаване на "ново име, ЩО НИКОЙ НЕ ЗНАЕ
, освен оня който го получава"(Откр.2:17), а за
оставане(не временно, което често дори е необходимо, а постоянно...) в общение(идентификация) с един човек,евентуално заместващо богообщението, стремежа към обожение....Може да ми кажеш,че това е проява на гордост, че е добре да имаш питомното", обаче ако " дивото" е вечността, спасението, може да си позволиш да бъдеш полуроб(или роб) на човек(независимо , че е свещеннослужител, обредник-обожените хора стоят по високо от всеки такъв!), само с идеята в един момент да се "откачиш" от него, за да станеш ЕДИНСТВЕНО Божи ро(а)б.Ясно е , че в някои случаи, при някои хора , послушанието към духовник е решаващо и по изключение -достатъчно, но е илюзия да се мисли, че в един момент човек ще се размине с необходимостта да разчита само на себе си и на Бог(и на светиите и други небесни жители),за да придобие благодат..., да "насили"(да се самопринуди да влезе..) царството небесно.Ясно е , че е тънка границата, при такава постановка като моята, между богоугодността и риска да се изпадне в прелест, и е опасно, но няма лесно, не може без жертва(условно дори и на послушанието към човек , ако е необходимо!) и риск...
С крайната ти теза ме изкушаваш да залитна в другата посока и да изпадна в прелест, защото всяка крайност е от дявола!
"И така - можем ли, редно ли е според теб, да заобикаляме епископа? По какъвто и да било повод."-Отговорът е прост:условно да, допустимо е ...("Всичко ми е позволено ,но не всичко е полезно")
|
Re: е така е... [re: ask2OO4]
