”Общо взето, ако не бъркам, казваш: "Или нямаш право на критика, "молчат и неразсуждат"(реплика знаеш на кого е това), или ако не си съгласен с всичко, махай се оттам и намери истинската църква(ти например я знаеш коя е)." ”
Всъщност не казах точно това. Писах за съвестта, която, както казва св.Иоан Златоуст, би трябвало да се стремим да пазим чиста. Писах за дилемата, която е вътре в нас и която ни прави разединени, дву-лични, вътрешно несъгласни.

Излиза така - свещеноначалието не си стои на мястото, а проповядва неща, които не са в съгласие с православното учение. Пример: епископ не счита миряните за част от Църквата, а само клира. Или счита съмолитстването с еретици за нещо приемливо. Или толерира мафиотски структури в епархията си. Въпрос: ние съгласни ли сме с този епископ по този въпрос? Не. Добре, изразяваме това несъгласие. Някой взима ли отношение по въпроса? Не. Ние какво сме направили? Пратили сме примерно (има много реални такива случаи) запитване до въпросния епископ, запитване до Синода, пратили сме оплакване до Синода, пратили сме какво ли не - отговор никакъв (пощата се губи, нали разбираш). ОК, значи или всички останали епископи нарушават канона като толерират явно беззаконие и изкривяване на канона, или ние сме сбъркали в несъгласието си. Какво правим? Приемаме едното от двете. А какво става всъщност - не желаем да приемем нито едното от двете. С други думи - правим се, че не забелязваме, от което съвестта обаче страда. Какво правим? Замисляме се, че системата е кофти и всъщност останалите епископи не могат да направят нищо (което не е съвсем така - могат, но това ще им струва разни неща). Има два изхода - или се примиряваме, че църковната политика е неизбежна (забравяме за съществеността на каноничните отклонения) и продължаваме да караме някак си, или започваме да се чудим как да контролираме епископа така, че да се елиминира неблагоприятното му влияние в Църквата (т.е. ние започваме да правим църковна политика).

Ще ти дам пример - държавата издава закон, с който ме принуждава да върша нещо противно на съвестта ми. ОК, аз просто се старая да го заобикалям този закон и пак мога да си уважавам закона и държавата. Обаче Църквата не е държавата. Когато Църквата в лицето на епископа ти те учи на нещо, ти не може просто така да го заобикаляш! Понеже това води до липса на цялостност. По отношение на държавата не е проблем да си я позволиш, но по отношение на Църквата - никога.

И пак подчертавам - ти мислиш, че съвестта ти не бива насилвана, а аз пък не желая да те съдя.

Бих желал щом мислиш, че разсъжденията ми почиват на някакви аксиоми, да ми разясниш кои от тях считаш за неверни.