Спор наричам аргументирана (или пък не толкова) неотстъпчивост.
Аз вече написах - можеш да имаш различно мнение, но не в спора е решението. Авва Доротей например ни е завещал една изключителна максима - че ако успехът на едно дело, в което участваме, зависи от спор и контрапункт с някой брат, по-добре е да оставим нещата да не се развият по най-добрия според нас начин (той дори казва - да пропаднат), отколкото да се конфронтираме с брата си. Забележи - казано е за нашите братя в Христа, а какво остава за свещениците? Разбира се това не означава, че не бива да излагаме мнението си пред свещеника - съвсем не. Но има места, където нашето мнение не е на място, има места, където то не е подходящо, а има и такива, където е желателно и нужно. Трябва да се научим да разпознаваме случая и също така да не се опитваме да налагаме мнението си на другите (особено на свещеника), независимо колко прави си мислим, че сме.

По въпроса за коренно противоположните съвети - да, може да получиш противоположни съвети. Но какво общо имат съветите със споренето? Ако отиваме за съвет, спорът е неуместен, понеже противният случай би означавал, че желаем свещеникът да одобри нашето мнение, а не да ни даде съвет. Ако искаме съвет - искаме го от един свещеник. Не е необходимо да ходим при повече. Но в крайна сметка това не означава, че можем да не се съобразяваме с всеки друг.