Виждането на Ловчанския митрополит Гавриил.
Малко е засегната и другата тема - за честото причастяване на свещениците, което е допустимо поради по-различната им благодат, извисяваща ги над миряните Ех, де да беше тъй ...
В отговор на:
-Като говорим за наболели въпроси в нашата Църква, ми се иска да Ви попитам по един конкретен проблем. Той възниква всяка година в периода между Възкресение Христово и Петдесетница. Това е време, когато Църквата е определила да не се пости, защото християните живеят с духовната радост от Христовото Възкресение. В същото време в някои храмове миряните не се допускат до св. Причастие с аргумента, че не са постили. Това означава ли, че за миряните е невъзможно да се причастят през тези 50 дни?
- Аз мисля, че има нещо друго, че една друга тенденция се опитва да намери почва у нас. Това е идеята, че светските хора могат редовно да се причастяват без въобще да са постили и без да са се изповядвали. Когато говорим за периода между Възкресение Христово и Петдесетница, не може да се каже, че няма пост. Не се пости само първата седмица и последната. Но през другото време в сряда и петък се пости. Не бива да се пречи на хората, ако през този период искат да се причастят. Но все пак трябва да е с някакъв пост, макар и не много голям. В светоотеческата традиция няма практика да се приема Причастие без никакъв пост.
Някои правят сравнение между духовниците и светските хора, т. е. че както духовниците се причастяват по всяко време, така могат и миряните. Въпросът обаче е, че духовникът трябва да живее по друг начин: той трябва да е винаги в молитва, винаги в трезвение, и благодарение на това Църквата му е разрешила да се причастява и дори когато не се готвил специално. Но за светските хора това е труднопостижимо, защото е свързано с начина на живот, особено в наше време.
Затова аз сега ще кажа: могат да се причастяват хората, но трябва да има някакъв пост. За здрави хора - една седмица, а за боледуващи може и по-малко.
Редактирано от Topмyнд на 10.10.06 00:04.
|