Re: Христос – деца – родители / Религия и мистика / Православие

Много мила, сантиментална и същевременно сериозна тема за размисъл ни давате, драги Синергия!
Аз съм от тези, късно повярвалите и вцърковили се християни. Дори се кръстих на 33. Много силно преживяване за мен беше първото ми молитвено общение в Храма Господен. Мъжът на приятелско семейство пееше в Катедралния мъжки хор. Един ден ни каза, че са научили нови , много хубави песнопения, на някои от които той пее соло - да отидем и чуем. Отидохме една събота на вечернята с дъщеря ми, която беше на 4-5 годинки.Това беше първото молитвено присъствие в храма и за дъщеря ми.Запалихме свещички както си му е реда и внимателно следяхме службата. Освен “Господи помилуй” друго нищо не разбирах от текста на песнопенията, но и това ми беше достатъчно за да не мога да спра ручеите от очите си. А когато хора запя "Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение", дъщеря ми бързичко отиде пред малкия десен олтар, застана на колене на стълбите на солея, събра малките си длани пред гърдичките си и се молеше. Когато свърши песнопението се върна при мен. Попитах я за какво се моли. Тя ми отвърна:”Просто се молих !” От тогава всяка събота вечер и неделя сутрин, бяхме в Храма.
Чувствам вина за това, че заради моето късно обръщане към Христа, синът ми вече поотраснал – тръгна по чужбина и не сварих да го вцърковя. Сега със семейството му, сме на “дистанционно обучение” по Православие. Мисля, че целият ми преживан живот без Христа е бил напразен. Но, Бог да помага, и ни вразумява - да Го следваме с любов.